Доброволецът е човек, който отдава своето време и сили в полза на обществото. По време на Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. милиона доброволци работеха, за да помогнат за успешното им провеждане и бяха неделима част от тях. Със своите усмивки и качествени услуги те демонстрираха новия облик на Пекин и впечатлиха целия свят. Една от тях бе студентката в специалност „Българистика" на Пекинския университет за чужди езици Лин Дзие.

Преди 4 години Лин Дзие е била във втори курс и си спомня с вълнение за дните на Олимпиадата:

„Много се радвах, когато одобриха кандидатура на Пекин за домакин на Олимпийските игри. В нашия университет дойдоха хора от организационния комитет, за да изберат доброволци. Заедно с още няколко състуденти кандидатствахме и имах щастието да бъда сред късметлиите."

По време на Олимпийските игри 204 страни и райони изпратиха спортни делегации в Пекин. Една седмица преди откриването им, Лин Дзие и други осем доброволци се преместили в Олимпийското село, където били на разположение на българската делегация.

„Предоставяхме всякакви услуги за българските спортисти. Посрещахме ги на летището, търсихме за тях офиси, уреждахме срещи между китайски официални лица и български спортисти, придружихме ги по време на разходки из града и изпратихме ги до летището."

Работата на доброволците, по думите на Лин Дзие, е била много уморителна. В началото дори се притеснявала, че усилията й остават неразбрани и недооценени.

„Поради езиковата бариера и културните различия в началото водачът на делегацията настояваше да върши всичко по свой начин. В олимпийското село обаче имаше правила, които трябваше да бъдат спазени, затова чувствах, че хората не ме разбират и не приемат работата ми. После обаче се сработихме и когато делегацията си тръгваше, си стиснахме ръцете с ръководителя й и не искахме да се разделяме."

След Олимпийските игри Лин Дзие работила като доброволец и в други сфери. През декември 2010 г., например, участвала в проведеното в Пекин международно съвещание за високоскоростните железници. Благодарение на опита, който вече натрупала, Лин Дзие се чувства по-уверена в работата си. Според нея, за да бъдеш доброволец, най-важното нещо е доброто самочувствие.

„Смятам, че доброволецът трябва да притежава дух на всеотдайност. Разбира се, надяваме се да бъдем признати и да получим добра дума от хората, за които работим. По различни причини това обаче не винаги се случва. Затова трябва да контролираме настроението си и да стигнем до разбирането, че нашата работа е от полза за обществото. В работа се вижда нашата стойност."

Въпреки че, е работила като доброволец едва четири години, Лин Дзие признава, че това поприще е довело до голяма промяна по отношение на общуването й с хората и усъвършенстване на нейната индивидуалност. По време на специализацията си в България Лин Дзие работила и за местния комитет на „Червения кръст". Днес, момичето се надява да продължи да работи като доброволец и тази работа да стане неделима част от живота й.

„За мен е късмет, че мога да работя като доброволец. Говоря българския език и мога със своите познания да подпомагам на хората и повишавам своите способности. В бъдеще работата като доброволец ще бъде част от моя живот и когато имам време, ще се отдам на тази работа." /Петя-Д./