В Тибет има легенда: Този, който е намерил цвете Гъсан с 8 венчелистчета, той е открил щастието си. Тибетците възприемат това цвете като символ на щастието и любовта. То е красиво, нежно, крехко, но издържа на студа и вятъра в тибетското плато. Гъсан на тибетски означава буквално щастие. Скъпи слушатели, в днешното ни предаване от рубриката „Социален живот", ще ви разкажа за ветеринаря Сан Мую, който е посветил живота си в помощ на скотовъдците в Тибет.

В момента в Тибет е дълбока зима. Но на пасищата се виждат голям брой добитък -- овцете ядат бавно фуража, тибетските якове бягат на воля… Цежен Чуджън е фермерка в околия Андуо. Носейки пълна с прясно мляко, казва радостно на нашия репортер:

"В миналото, отглеждахме толкова говеда и овце, колкото да задоволим нуждите си от храна и дрехи за семейството. Когато времето се влоши, много животни умряха и понесохме големи загуби. Благодарение на ветеринаря Цан Мую, който ни научи на нови техники в отглеждането на добитък, говедата и овцете ни растат здраво и дават повече мляко. Не можем да изконсумираме всичките животински продукти и ги продаваме. Това също ни увеличи приходите."

Споменатият от Цежен Чуджън ветеринар е госпожа Цан Мую. Тя е научен работник в института по животновъдство в Тибет и изучава главно говедата и овцете. Със своята специалност, тя е допринесла много за увеличаване на производството на млечни продукти в скотовъдския район в Тибет, което се превърнало в основния източник за увеличаване на приходите на скотовъдците. В скотовъдския район там, няма човек който да не е чувал за Цан Мую, известна като цвете Гъсан.

Цан Мую е израснала в село в предградията на Жигадзе и много добре знае, че не е лесно фермерите да забогатеят от отглеждането на добитък. В родното си село, тя вижда как заради липсата на техника, въпреки целогодишния си труд, скотовъдците не успяват да изкарат необходимата продукция. Така че тя още от малка решава да усвои повече знания, за да промени живота на фермерите – да забогатяват чрез научно-технически постижения.

С тази мечта, Цан Мую на 19 години влиза във факултета по животновъдство към Северозападния Аграрен университет. 4 години по-късно, завършва с отличен успех висшето си образование и става преподавател в Института по животновъдство в Тибет. След проведеното проучване през 1995 година, Цан Мую научава, че много скотовъдци в Тибет почти нищо не знаят за храненето на животните. 31-годишната Цан Мую решава да популяризира необходимите знания сред местните. Нейният колега Чу Гуанпън сподели с наш репортер:

"Често виждам Цан Мую да работи допълнително в лабораторията – изучава най-новата информация и статистически данни, анализира ги споделя с нас резултатите от своите изследвания. Тя е пример за нас в сферата на научните изследвания."

Цан Мую казва, че животновъдството в Тибет има добра перспектива:

"Състоянието на селскостопанското производство в Тибет много изостава от другите провинции. А скотовъдството като важен отрасъл в района, е на твърде ниско ниво и пастирите няма необходимите техники. Ние експертите в тази сфера сме длъжни да популяризираме новите методи в скотовъдството сред пастирите. Аз ще положа всички сили да помагам на пастирите тук."

Това тя прави през изминалите 30 години. През 2008 година, Цан Мую получава ордена за герой на труда „Осми март" и много пъти е избирана за отличил се кадър в изследователските институти в Тибет, а най-важното за нея е „наградтаа за научно-техническия прогрес" заради приноса й за увеличаване на млекодобива при кравите.

През изминалите години, Цан Мую е посетила почти всички скотовъдски райони в Тибет. Скотовъдците и пастирите тук я наричат цветето Гъсан, която никога няма да увехне. /Хъ-Д/