През 1949 г., няколко дни след създаването на Китайската народна репубрика, България, Полша, Румъния и още няколко източноевропейски страни обявиха, че признават новата власт и установиха дипломатически отношения с нея. През следващите 60 години връзките на Китай с тези източноевропейските отношения преживяваха периоди на подеми и спадове, но в последните години те се развиват по възходяща линия. Какъв напредък бе постигнат през 2010 г. в основните области на тези отношения? В следващите минути ще ви разкажа за развитието на търговско-икономическите им контакти.

Продуктите от чешки кристал са много известни в света, а производството им заема важно място в индустрията на страната. В момента все повече хубави и качествени продукти от чешки кристал навлизат на китайскя пазар и се харесват от хората.

Г-жа Ян Ин от Пекин е една от тях. Чаши, чайници и вази в нейния дом са произведени от кристал и са от Чехия.

„Когато за първи път видях кристални чаши, реших, че са много хубави. Продавачката в магазина ми каза, че са внос от Чехия. След това купих много подобни предмети от чешки кристал."

Пекинската търговска фирма „Дзиеанци" е първата в Китай, която започва да внася продукти от чешки кристал. През 2010 г. продажбите й достигнаха 20 милиона юана.

В момента все повече продукти от източноевропейските страни се появяват на китайския пазар. Така например, повечето двигатели на автомобилите „Ауди", които се сглобяват в Китай, са произведени в Унгария. По-голямата част от печалбите на автомобилната промишленост на Словения е от Китай, а не от традиционните европейски пазари. Продажбите на румънски минерали и дървен материал тук също се увеличават постепенно. Освен това, на китайския пазар има и много машини и електроника от Източна Европа.

През 2010 г. ръстът на внасяните от източноевропейските страни стоки в Китай бе много по-висок от този на двустранния стокооборот. Например, през първите три тримесечия на годината износът на Румъния за Китай се увеличи с 85%, на Унгария – 68%, което е доста повече от увеличението на двустранния стокооборот – съответно 40 и 32%.

Г-жа Чън Фънин е директор на Института за световната икономика при Китайската академията за международни отношения. Тя смята, че този дисбаланс в двустранния стокооборот е най-голямата специфика на търговско-икономическите отношения между Китай и Източна Европа за 2010 г. Анализирайки причините тя посочи, че това оказва позитивно влияние за разрешаването на проблема с положителното салдо на Китай в търговията с източноевропейските страни, което има дълга история.

„Главната причина за увеличаването на източноевропейския внос в Китай се дължи на факта, че темповете на възстановяване на потреблението на китайския пазар са по-бързи от тези за света. Вътрешната консумация е голяма, затова вносните продукти от източноевропейските страни са сравнително повече, отколкото износа ни за този регион. Това е от полза за търговския баланс на Китай и страните от Източна Европа."

В момента източноевропейските страни придават голямо значение на огромния потенциал на китайския пазар. Производството на вино е един от най-добре развиващите се сектори в Източна Европа. Развитието им обаче изисква компаниите да отделят особено внимание на китайските потребители. Така през 2010 г., Румъния, Молдова, Унгария и други страни олганизираха представяния на свои марки вина в Китай. Председателят на румънската Асоциация на производителите на алкохол Ромулус Даскалу заяви по време на посещението си тук:

„За нас е много важно да развиваме контактите с китайските компании. Всяка година посещаваме Китай и представяме нови фирми, които искат да разпространят своите продукти тук."

Четирите най-големи компании за производство на вино в Румъния смятат, че печалбите от износа им Китай са големи и това може да се превърне дори в най-сериозния източник на доходи за бранша.

Драги слушатели, следващия понеделник ще продължим по темата. Днешната рубрика бе до тук.

Ива