20190214ly

В архипелага Джоушан има няколко изоставени рибарски селища, напълно обезлюдени. Може би най-красивото сред тях е в залива Хоутоу на остров Чъншан. Той е сгушено между три планини с излаз към морето. Сред планините има три равни терена, които са били превърнати в рибарски селища и пристанища. Там е красиво, защото повечето селски къщи са пръснати по хълмовете и през пролетта и лятото бръшлянът покрива целите сгради. Тогава заливът Хоутоу се трансформира в екзотичен свят, погълнат от зеленината. През 2015 г. серия от снимки на мястото бързо се разпространиха в интернет пространството. Там на високо място дори бе построена платформа за наблюдение, където може да се види панорамата на залива. Днес заливът Хоутоу вече се е превърнал в забележителност и билетът за достъп до мястото струва 50 юана, които се използват главно за ремонт и обезопасяване на къщите в селото.

Водите в залива Хоутоу са пълни със сепии. Всяко семейство ги ловяло в близкото море и ги сушало на рифовете. Така селяните в залива успели да възстановят къщите си през 80-те години. Казват, че богатото село по онова време било наричано „малкия Тайван". Именно заради богатството селяните искали да се преместят, за да избягат от това място с неудобен транспорт. Ако погледнете надолу от платформата ще видите, че само от едната страна на планината има пътека към трите равни терена, затова придвижването в района е трудно. След 2000 г. училищата и болниците започнали да се преместват една след друга и заливът Хоутоу официално се обезлюдил. Местните хора мразят името „призрачното село". Според традицията селяните в залива Хоутоу погребват роднините на върха на планината. В миналото хората трябвало да пресичат този район, за да достигнат клиниката в селото. За туристите изоставеното село и гробища са леко призрачни и плашещи, но местните хора не мислят така.

Ако разполагате с достатъчно време може да посетите селото и разгледате старите къщи отблизо. Но се пригответе да се върнете по същите стълби пеша. Може да разгледате къщите отвътре, ще видите различни картини на божества, пръснати по земята бутилки и буркани, отворени дървени чекмеджета, стари дървени легла с красиви изгравирани форми… Времето тук сякаш е застинало в момента, в който селяните са напуснали мястото преди десет години. Сякаш времето и пространството са престанали да съществуват.