Миналата седмица ви представих нашата слушателка от Русе – Моника Карагенова. Тя е един от студентите-отличници в университета и изучава китайски език и култура. Моника ни разказа, че те са част от предметите в специалността, която изучава, и една от причините да избере именно нея. От малка тя често посещава клуба "Приятели на Радио Китай" в Каспичан и още от тогава се интересува от Китай и китайската култура. Днес искам да ви прочета, есето, с което тя участва в нашия конкурс „Десет години заедно с Китай".

„Ни хао", любимо радио!

Изключително се радвам на идеята ви за конкурс „Десет години заедно с Китай", защото много бих искала да разкажа историята на една невероятна за мен жена, преподавателка и най-вече приятел – Haiju Hong или Hong laoshi, както я наричаме ние – нейните студенти.

Първата й среща с България е още през 2009 година, когато на 23 октомври тя пристига в Русе. В началото е учител по китайски в местното училище СУ „Васил Левски", а по-късно, през 2012 година, започва да преподава и в Русенския университет. Сами можете да си представите огромния културен шок, с който се сблъсква едно китайско момиче, което не говори български. Благодарение на своята вяра в собствените възможности и силен дух, тя успява да пребори стереотипите и предизвикателствата, свързани с живота в друга страна, за което много скоро съдбата я възнаграждава щедро. Няколко години след пристигането си в България тя среща своята голяма любов. Не, не си мислете че е българин, става въпрос за китаеца Зуо, който е роден в България. Днес, 8 години след пристигането си в България, тя очаква своята първа рожба – българче, с китайска кръв, и заедно със съпруга си градят своите планове за бъдещето.

Преди четири години избрах да продължа образованието си в Русенския университет „Ангел Кънчев" в специалността „Европеистика и глобалистика", защото като всеки един млад човек пряко се вълнувам от бъдещето на България, Европа и света. Първата ми среща с г-жа Хун беше повече от вълнуваща. Никога няма да забравя първите думи и йероглифи, които ни показа и вълнението, с което ни разказа за своя роден Китай. Ще излъжа ако кажа, че не подходихме скептично към часовете по китайски език, тъй като за нас това беше нещо ново и никой не подозираше че ще ни допадне дотолкова, че и до ден днешен ще общуваме помежду си на китайски език. Всичко това дължим на нашата учителка Хун. Благодарение на своето търпение, упоритост и разбиране, тя успя да ни потопи в света на китайската култура, традиции и нрави. Това ни провокира да организираме и няколко фестивала, посветени на китайската култура в Русе, които се превърнаха в истински празник за жителите и гостите на града. Никога няма да забравя безбройните репетиции за „Танца на Китайски дракон", който беше първото предизвикателство, с което трябваше да се справим при организирането на фестивала на китайската култура през 2014 год. Освен него представихме различни презентации, посветени на Китай, а някои от моите колеги представиха китайска калиграфия и рисуваха по лицата на посетителите традиционните китайски маски. Малко след края на втория ни семестър заедно, г-жа Хун успя да организира и подпомогне заминаването на двама мои колеги, които прекараха една учебна година в университета в Ухан, Китай. Тази година, благодарение на успешното им представяне и активната работа на преподавателката ни, двата университета сключиха договор за партньорство и обмен на преподаватели и студенти.

Следващия фестивал на китайската култура, който организирахме през 2015, посветихме на китайското кино. Бяха показани шест изключително интересни филма в продължение на цяла седмица. Откриването на фестивала беше съпътствано от изпълнението на нашите приятели от ушу-клуб „Калагия", а за всички гости по традиция имаше вкусна китайска храна и интересни изложби и игри.

Но най-отговорно и важно за нас беше организирането на Третия фестивал на китайската култура в Русе, който бе съпътстван и от откриването на културно-образователната зала "Конфуций" в Русенския университет. Едно огромно постижение, което нямаше да бъде възможно без упоритата работа и труд на г-жа Хун. Тъй като това беше нашата и нейна последна година в университета, решихме да представим всичко, което сме научили и така програмата на фестивала беше изключително разнообразна. За мен фестивалът беше изключително важен, защото за поредна година бях негова водеща, но този път на китайски език. Признавам, че беше изключително трудно, но благодарение на съветите и помощта на моята преподавателка, притеснението изчезна. Няма как да не спомена и огромната подкрепа, която през годините получихме от Институт „Конфуций" в София, в лицето на неговите директори – г-жа Аксиния Колева и проф. Ge Zhiqiang. Те винаги бяха наши гости!

С течение на времето, заедно с изучаването на уроците и покрай организирането на всички тези събития, започнахме да чувстваме г-жа Хун все по-близка. Организирането на съвместни вечери и готвенето заедно ни превърна в семейство, тъй като и моето и нейното бяха далеч от Русе. Тя винаги беше насреща, когато имах нужда от помощ или съвет, и затова съм й безкрайно благодарна! През декември миналата година, заедно с двама мои колеги бяхме решени също да заминем за един учебен семестър в Китай, но поради различни обстоятелства кандидатстването се провали. Въпреки това, ние ще продължим да търсим възможности да посетим Китай, защото знанията и впечатленията, които получихме по време на своето обучение в Русенския университет ни накараха да заобичаме тази страна като родна. В краткото видео, което подготвих, са запечатани само някои от нашите общи моменти и спомени заедно, но искрено се надявам да успея да ви потопя в нашата приятелска и топла атмосфера!

С уважение,

Моника Карагенова

Когато я попитах какви са й плановете за бъдещето, Моника ми каза, че вече е кандидатствала за стипендия и се надява да я изпратят в китайския град Чънду. Тя много иска да види живи панди и китайските манастири, за да почувства духовността на китайската култура, която е уникална за нея.

Драги слушатели, това бе всичко за днес. Благодаря за вниманието и до нови срещи с мен Светлин.