Здравейте драги слушатели, добре дошли в днешното предаване на рубриката Пощенска кутия. Аз съм вашият приятел Лиу Сумин. Този уйкенд в Пекин ще се проведе едно голямо събитие – първият международен форум на инициативата „Един пояс, един път". Лидерите от около 28 държави ще събират заедно в Пекин и ще обсъдят бъдещото сътрудничество и развитие в рамката на инициативата. Китай ще подпише с повече от 20 държави и международни организации споразумение на сътрудичеството. По този повод нашият приятел Николай Маринов от Асоциацията за предприемачество „Нов път на коприната" ще ни изпрати още един писмо, в което споделя своето виждане относно държавната стратегия на Китай „Един пояс, един път". Преди да споделя писмото му, искам да ви разкажа малко за историята на древния Път на коприната.

Пътят на коприната е исторически важен международен път, който някога свързвал Китай със Средиземноморието. Понеже коприната е представлявала най-важната част от транспортираните стоки по него, през 1877г. географът Фердинанд фон Рихтхофен нарича маршрута "Път на коприната". Най-великият път свързващ Изтока и Запада за първи път е бил изминат от китайския пътешественик и дипломат Джан Циен, който бил изпратен на дипломатическа мисия на Запад от управниците на династия Хан. Пътят на коприната в миналото бил не просто търговски път, a и информационна магистрала с не по-маловажно значение. По него се извършвал обмен на информация и идеи.

Основите на пътя са поставени през 2 век пр. Хр. и негова цел била да обслужва военните и политически нужди на Китай. Джан Циен бил изпратен на запад от император Хан Уди да търси съюзници срещу постоянните атаки на Хунну (номадски народ, обитавал днешните Монголия, Северен Китай и Южен Сибир между 12 век пр.н.е. и 5 век, които през 3 век пр.н.е. създават обширна степна империя в Централна Азия). По пътя той бил заловен от Хунну и държан в плен цели 10 години. След като успял да избяга, Джан продължил пътуването си до Централна Азия. По това време обаче местните управници били доволни от положението си и отказали да влязат в съюз с династия Хан. Макар мисията на Джан Циен да се провалила и той не успял да изпълни поставената му задача, тя имала важно значение за обмена на информация и за установяването на търговски връзки. Хората научили за стоките, които се произвеждали в другите райони, и започнали да обмислят възможности за доставянето им. Коприната, която била много ценена от персите и от римляните, поставила началото на търговията със стоки по Пътя на коприната.

В началото печалбите от търговия с коприна за династия Хан били слаби, докато в Рим буквално не полудели по нея и тогава започнали сериозните приходи. Римляните били толкова влюбени в нежната материя, че дори я разменяли за злато със същия грамаж. По време на династия Тан коприната заемала 30% от стоките, които се търгували по Пътя на коприната.

Както почти винаги и навсякъде и тук търговията зависела от политическата обстановка. Стабилната политическа конфигурация била гарант за гладкото протичане на сделките, а политическите турбуленции винаги внасяли смут в търговските отношения. По времето, когато Джан Циен открил Пътя на коприната, династия Хан и Партското царство в Персия били в своя апогей, което осигурило безпрепятственото развитие на Пътя на коприната като важен транспортен и търговски маршрут.

След падането на династия Хан през ранния 3 век започнал упадъкът на Пътя на коприната. С идването на династия Тан на власт през 7 век обаче започнало възобновяването му и в средата на 8 век достигнал своя разцвет. Заслугата отчасти била на политиката, провеждана от династия Тан, която окуражавала търговските връзки между Изтока и Запада. По същото време с разпространението на няколко световни религии, все повече мисионери се отправили на Изток именно по този път. С времето Пътят на коприната станал важен културен път и своего рода информационно трасе за обмен на идеи, които били от особена важност за високото ниво на развитие, което достигнал Китай по времето на династия Тан.

След падането на династия Тан през 10 век започва упадъкът на Пътя на коприната, период който продължава до 13 век, когато завоеванията на монголците възвестили началото на една нова ера в отношенията между Изтока и Запада. Засилените контакти провокирали засиления интерес на европейците към азиатските стоки, а това станало причина да започне да се търси и морски път до Азия, по който да бъдат пренасяни стоките. През 15 век бил открит такъв, което за пореден път нанесло съкрушителен удар върху търговията по Пътя на коприната. При по-малко разходи, по-малко тревоги, по-малко опасности много стоки, които били трудно превозвани по Пътя на коприната, вече успешно били транспортирани по море. Освен това в Персия започнало развитието на бубарството, което допринесло за спада във вноса на коприна от Изтока. От тогава и трескавите улици, богатите градове и величествените бастиони започнали да се превръщат в обширна пустиня и човек днес би могъл единствено да проследи величавото им минало, преминавайки през руините, останали от тях.

Пътят на коприната от времето на династия Хан започвал от бляскавата столица Чан'ан - днешен Сиан. По него търговците стигали до провинция Гансу, минавайки през Ланджоу, Тиеншуей, Джанйе, през Дзиуцюан по коридора Хъси стигали до Дзияюгуан - голямата бариера на Великата китайска стена и първата ключова точка от пътя - Дунхуан. Дунхуан се намира на западния край на коридора Хъси в провинция Ганси. Той е един от най-важните исторически и културни обекти в Китай и перлата на древния Път на коприната.

Драги слушатели, това бе всичко за днес. Благодаря за вниманието и до нови срещи.