С около 18 милиона население, джуанците са най-голямото етническо малцинство в Китай. Повечето от тях живеят в автономния район Гуанси, който се намира в югоизточен Китай. Голям брой джуанци се намират и в провинциите Гуандун, Хунан, Гуейджоу и Съчуан. Всички тези провинции граничат с Гуанси. В Гуанси има 52 града, населявани от джуанци, в 9 от тях 90% от населението е от този етнос, а в 39 други съставляват 50% от общото население.

Някои учени са на мнение, че през династия Сун (960-1279), етнос джуан официално е признат за независима етническа група, но през същия период те са преминали под управлението на ханците. През 1958 китайското правителство определя Гуанси за автономен район на етнос джуан.

Днес джуанците обикновено живеят в едноетажни къщи, но преди повечето от тях са обитавали двуетажни къщи на кокили, чиито първи етаж се е използвал за склад, а вторият за живеене. Този вид къща можел да предпази семейството от наводнение или диви животни. Джуанците смятали, че тя била най-подходяща за влажния климат и планинските райони, които обитавали.

Най-важният празник за джуанците е „Празникът на призраците", който се отбелязва всяка година на 14 юли. По време на празника джуанците почитат починалите си близки, както и боговете в тяхната култура чрез жертвоприношения на храна и животни. Тудигун е един от тези богове, името му буквално означава „Бог на богатството и добродетелта". Тудигун е описван като стар мъж с бяла брада, на който хората се молят по време на суша, глад и нещастие.

Джуанците имат свой език, но нямат писменост и в миналото са използвали елементи от китайските йероглифи. През 1955, китайското правителство им помага да създадат писмена система с латиница, за да повишат образователно ниво в селските райони. Много джуанци говорят мандарин. Според статистика, 55% от джуанците говорят два езика, а 43% само на джуанския диалект.