Повечето китайци знаят за планината Цилиен (祁连山) от народните песни, но малцина са тези, които са я посетили. Тя се намира в Западен Китай между провинциите Гансу и Цинхай. Едва след като навлезеш в планината, разбираш истинското й географско и културно значение.

Планината Цилиен е дълга около 1000 км и широка около 300 км. В източната й част често валят дъждове, има много природни паркове на държавно равнище. А в централната част горите намаляват, но има красиви и важни за Китай пасища. В западната си част планината е пустиня. Така че ако посетите планината Цилиен, пред вас ще се разкрият различни пейзажи. Върховете са покрити с бял сняг, през горите и големите зелени пасища текат реки. Планината е дом за много растения и животни.

Цилиен се състои от множество върхове с височина над 4000 метър, покрити със сняг и ледници. Ледниците са безценен сладководен ресурс. От тях се захранват реките в сухите райони на Западен Китай.

Най-красивото пасище на планината се намира в подножието на северната й част. Всяко лято то се покрива със зелена трева и стада от добитък. Наблизо се извисяват снежните върхове на планината Цилиен. Гледката, която се открива, е невероятна.

Тук се намират и най-известните пасища за коне, които в древността са се отглеждали за нуждите на армията. Най-красивото от тях се казва „Сяжътала", което на тибетски означава „Златно пасище". В Сяжътала сезоните са четири, а времето приятно. През лятото навсякъде е обагрено със сребърни, розови и златни цветя. Цялото пасище блести като къс злато. Уйгурите, които живеят тук в палатките си и отглеждат овце, през цялото лято и есен се разхождат из златно море.

Освен в северната в южната част Цилиен близо до езерото Цинхай също има красиви ливади. Тук винаги е било люлка на номадската култура. Времето е много подходящо за номадите от монголската, тибетска и уйгурска националности. През лятото пастирите живеят в горната част на планината, където е прохладно, а през зимата слизат в подножието й, където вали съвсем малко сняг и още има трева.

От запад на изток за уйгурите се издигат 13 свещени върха. Според тях там живеят боговете, които пазят хората и ги наблюдават. Уйгурите вярват, че боговете и духовете на починалите са тясно свързани.

В древността в района на планината Цилиен се говорело на китайско-тибетски, алтайски и индоевропейски език. Тук са обединени най-малко три различни култури. Различните националности живеят заедно и за тях планината Цилиен е не само дом, но и духовна опора. От планината те получават небесна защита, мъдрост и сила.

Скъпи приятели, ако решите да посетите планината Цилиен, най-добре е да го направите през юли и август, когато цветята цъфтят и температурите са подходящи. Това е и пиковият туристически период, когато хотелите са пълни с туристи. Затова ви предлагам да планирате предварително пътуването си.