За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
Малцинството дун
2015-11-18 20:25:00 cri

Автор: Лъчезара Николова

СУ „Св. Климент Охридски",

ФКНФ, специалност китаистика, IIкурс

Дунците се смятат за най-съвременните наследници на древните Ляо народи, които окупират голяма част от Южен Китай. Легендата казва, че дун мигрирали от изток. Според южняците техните предци са дошли от Гуандун и Гуанси, а според северняците – предците им са избягали от Джъдзян и Фудзиен, защото се нароили скакалци, които унищожили посевите.

Опитите им да опазят автентичната си култура и обичаи се оказват успешни, въпреки смесените бракове и преместването в градските райони.

Имат интересни обичаи при ухажването, делящи се на три фази:

Ранна среща, при която мъжете и жените се събират, за да пеят песни и рецитират стихотворения един към друг;

Задълбочаване в любовта е втората фаза, при която ухажването и песните са по-спонтанни;

Третата фаза е обмен на подаръци. Това обикновено е еквивалентът на годежния пръстенв западната култура, но при малцинството паричната му стойност е незначителна.

Булката пребивава няколко месеца или години в дома на родители си, а всички сребърни бижута се предават от майка й на саматанея.

Обичаите при раждане са допълнени от следните събития:

Първият човек, който престъпи прага на къщата, където е родено детето, ще повлияе на личността на младенеца и на неговия късмет в живота;

При раждането се засаждат няколко елхови дървета и се „подаряват", когато детето навърши 18-годишна възраст, готово са сключи брачен съюз и да създаде нов дом;

Изграждане на „мост": три дъски се нареждат една до друга, като по този начин минаващите по тях изказват благопожелания, които да се сбъднат;

Увиване на ръцете: ръцете на детето се увиват, за да го предпазят от кражби по-късно в живота;

Първото подстригване се прави при навършването на първия месец;

Първото захранване с ферментирал ориз се прави при навършването на шест месеца;

Първото ядене на месо, натопено във вино също се извършва при навършване на половин година и се смята за изключително важно събитие в живота.

Списъкът на табутата и суеверията е дълъг, затова ще наблегнем на само най-впечатляващите:

Жените не могат да сключват брак в Годината на тигъра, тъй като трябва да изчакат „9 години преди раждането на първото си дете";

Бременните не могат да участват в брачни церемонии, да посещават болни близки или да правят жертвоприношения на боговете;

Жените не могат да раждат в домовете на майките си;

Месото на гарги или мъртви диви животни, загинали при неизяснени обстоятелства, не трябва да се яде, защото носи лош късмет;

Нови къщи не бива да се строят, ако наскоро е починал съсед;

Главните входове на къщите не трябва да стоят един срещу друг, защото това ще доведе до кавги;

Дърво, ударено от светкавица, не може да се използва за строеж на къща;

Риба, която плува срещу течението, не трябва да се хваща, защото е защитена от боговете и ще донесе лош късмет;

Среща с бременна жена по време на лов, се счита за лоша поличба.

За тази националност изследователите казват, че има три богатства: барабанните кули, покритите мостове и песните и танците.

Кулите не са конструирани по предварителни проекти, но са дело на най-способните хора от селото. Строени са без гвоздеи, а само с дървени сглобки. В последствие са украсявани с феникси, символ на женското начало, и дракони, символ на мъжкото начало.

Селяните избират човек, който да отговаря за барабана. Когато се чуе барабанния звук, всички се събират около кулата.

Покритите мостове служат за срещи между влюбените и същевременно предпазват хората от дъжд.

Песните и танците са много красиви и самобитни. Разказват за отминали събития и са част от образованието на учениците.

На фестивали, свързани с работата, се яде риба, пиле и лепкав ориз. Те са свързани с:

посаждане на семена, памук, измиване на биволи, ядене на ориз от новата реколта.

Други са свързани с възпоменанието на мъртвите и те са:

Почистване на гробовете, фестивал на фойерверките, на драконовите лодки и др.

Както сами разбираме, китайската култура е необятна, а всяко малцинство допринася със своята различност за обогатяването на палитрата от обичаи и традиции, които векове наред се пазят и почитат от поколения наред населяващите над 9-милионната територия на Китай.

Въпреки промените в средата, динамичността и мобилността на света около нас, обредите и ритуалите са пътят към запазване и връщане към традиционните ценности. Проблемът, който стои на дневен ред, е как традицията да се включи в съвременния живот. Отговорът е – чрез семейството, културно-образователните институции като училища, медии, детски градини. Защото празникът не е само забава, а явление с особен възпитателен заряд, благодарение на който националността утвърждава своята уникалност, неповторимост.

Познаването на традициите подсилва усещането за принадлежност. Това е и вид възпитателен процес, в който хората се позиционират йерархично в социума. Празникът е съчетание на различни изкуства: музика, хореография, литература, изобразително изкуство. Известният руски етнограф Снегирев пише за празниците следното: „…Никъде с такава пълнота и свобода не се разкрива народната личност, както в празниците, никъде другаде не се сближават хората по душа и сърце… Там е любимият простор за ума и отпускане на душата."(Снегирев, И.: 2011)

Автор: Лъчезара Николова

СУ „Св. Климент Охридски",

ФКНФ, специалност китаистика, IIкурс

Използвана литература:

Снегирев, И.: 2011 – Снегирев, И. Русские простонародные праздники и суеверные обряды, Москва, Выпуск 1, 2011

Qian Minjie: Intangible Culture – Passing on the Tradition, Foreign Language Press, Beijing, China, 2007

Интернет източници:

http://en.wikipedia.org/wiki/Dong_people#Festivals

http://www.bghelp.net/forums/showthread.php?15468-%C7%E0-%EC%E0%EB%F6%E8%ED%F1%F2%E2%E0%F2%E0-%E2-%CA%E8%F2%E0%E9

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China