20150813ly |
След основаването си, Даоизмът става влиятелна религия в Китай и източна Азия. Екскурзоводът Кан Ю каза, че сега на планината Цинчъншан има над сто даоисти, които се занимават с даоистки практики. Но в началото на основаването на Даоизма, живота на даоистите е бил по-различен от сега :
„В началото, даоистите можели да практикуват в дома си, да се женят, да пият алкохол и да ядат месо. Но сега е обратно."
На планината са добре запазени няколко десетки даоистки храма и голямо количество паметници. Сред храмовете, най-известния е храма Шанциангун, намиращ се на върха на планината. В Шанцунгун е свещената статуя на даоисткия родоначалник Тайшан Лаодзюн.
Храмът се намира на лицевата част на планината, а на задната част е по-спокойно, където се намира едно добро място за почивка – старото градче Тайан.
Потоците преминават покрая всяка улица и къща. На улиците има домове, ресторанти и магазини, които са с бели стени, сиви керемиди и врати с дърворезба.
Г-н Хуан Уейци, който гостува тук, е от шумния град Гуанджоу, южен Китай. Той се наслаждава на красивия пейзаж и спокойствието на градчето :
„Жителите тук са простодушни и отношенията помежду им са добри. Ако имам възможности, предпочитам да остана тук за един месец."
Недалече от планината Цинчъншан, на средното течение на река Миндзян се намира най-древния иригационен обект в света – бент Дудзяниан, който е построен от местните жители, под ръководството на чиновник Ли Пин преди повече от две хиляди години. Сред известните древни иригационни обекти, каналите във Вабилон и Римската империя са унищожени, само бента Дудзяниан се използва досега.
Говори се, че преди построяването на бента Дудзяниан, често станали наводнения през пролетта и лятото. Идеята на бента Дудзяниан е да раздели река Миндзян на две течения, в резултат на което може да се предотвратят наводнения и да де напояват обработваемите земи. Най-ключовият и най-важния проект на обекта Дудзяниан е дигата за разделяне на течението.
В центъра на река Миндзян е построена дига под формата на риба, която разделя реката на два части : външна и вътрешна. Вътрешната част има за цел да намалява наводненията, а външната – да напоява обработваемите земи. Екскурзоводът Джоу Тиндзюн посочи :
„По това време, Ли Пин издълбал дълбоко речното корито на вътрешната част на река, чиято повърхност е тясна. А външната част е по-висока и по-широка. Затова по време на сухия период, водата тече главно във вътрешната част, в резултат на което водното количество във вътрешната част е 60%, а във външната част – 40%. Тези 60% от водата напояват обработваемите земи в долното течение на реката."
