20150702ly |
Резерватът Джалун е едно от най-значимите мочурища в света. То има площ 210 хиляди хектара. Резерватът е богат на тръстики, блата, рибки и скариди. Затова тук е рая за размножаване на птиците. Служителят на резервата Уан Гун каза :
„Защо резерватът Джалун е известен в света? Първо, той е най-голямото мочурище с тръстики в Азия, както и е 4-то по-големина мочурище в света. Второ, екосистемата на мочурището не е нарушена. Днес знанията на обществото за защита на мочурищата нарастват и затова условията в мочурището се подобряват."
В резервата Джалун живеят най-много червеноглави жерави и затова той е наречен „родния край на червеноглавите жерави". Екскурзоводката Лю На ни каза, че той също се нарича и бял щъркел. Ето разказа за връзката между възникването на мочурището Джалун и белия щъркел:
„Един черен дракон от провинция Хейлундзян се борил с един бял дракон и след 49 дена, черният победил белия. Но той също бил ранен и не можел да се върне в Хейлундзян. Той паднал в земята и там се образувала дупка. Белият щъркел искал да го спаси и взел вода от мочурището да му помогне. Така се образувало станал сегашното мочурище."
Водата в резервата Джалун е чиста. Червеноглавите жерави се хранят с рибки, скариди, корени на растения. Тръстиките в резервата са високи от 1 до 3 метра. За хората е трудно да влязат в резервата. Това създава добри условия за живота и размножаването на птиците. Всяка година през март, червеноглавите жерави долитат тук от юг и се размножават.
За да се защити екологичната среда на резервата, местното правителство е създало туристически район край мочурището. Туристите не могат да влязат в мочурището, а само могат да гледат жеравите от специална сграда с 30 височина. За да се защитят тези скъпоценни птици, резерватът не само предприема мерки за защита на жеравите, но и извършва изкуствено размножаване на жеравите. Тук вече се намира най-голямата база за изкуствено размножаване на жеравите. От 1979 г. до сега, вече са се размножили над 640 жерава. Служителят на разервата Уан Кун каза :
„Всяка година, жеравите снасят и мътят по две яйца. В края на октомври и в началото на ноември, те отвеждат малките жерави на юг и се връщат с тях през пролетта следващата година. Обикновено ние добавяме едно яйце, а жеравите вече имат едно. Ако занесем две, те ще добавят две. Но ако пак занесем две, те няма да останат тук. Защото тук е опасно."
За да се задоволи желанието на туристите да гледат жеравите от близо, в резервата има специална част, където се разхождат тези изкуствено отгледани жерави. Пазачът Сю Дзиенфън каза, че тези жерави са така и че страхуват от хора. Те създават тесни връзки с пазачите :
Журналист : „Кога се чувстваш приятно на жеравите?
Сю : Когато те танцуват и пеят с мен.
Ж : Кога танцуват с теб?
Сю : Когато ги храня сутринта."
Сю Дзиенфън каза, че всеки ден пазачите наблюдават жеравите три пъти, за да разберат промяната на настроението им. Ако те са болни, те няма да имат енергия. Ако здравето им е добро, жеравите ще пеят и танцуват когато пазителите им наближават.
Всяка година в резервата Джалун идват много туристи да видят червеноглавите жерави. Те изразяват възхищение от хармоничното съществуване между хората и природата. Ако имате интерес към това, посетете сами в резервата. Ще ви направи неповторимо впечатление.
