През месец март за първи път посетих нашия слушателски клуб в Каспичан. След като участвах в тържеството по повод китайската нова година в Русе, бях решил много рано на следващата сутрин да пътувам с автобус до Каспичан. Но шофьорът ми каза, че автобусът няма да мине през града и ме посъветва да пътувам с влак. Аз проверих разписанието и открих, че влакът от Русе за Каспичан тръгва след 5 минути. На бегом успях да стигна до жп гарата, купих си билет и успях да се кача. След няколко секунди влакът потегли. След два часа и половина пристигнах в Каспичан и г-жа Райна Дочева ме посрещна на перона.

Първото ми посещение в Каспичан бе много приятно, въпреки че времето беше лошо и валеше слаб дъжд. Много се радвах, че имам възможност да се срещна с нашите приятели и децата от клуба и да видя онези хубави снимки. Г-жа Дочева ми каза, че съм десетия колега от нашата редакция, който посещава клуба. Видях снимките с Цветелина, Павел, Надя, Лора и Калоян. Посещенията в Каспичан вече са традиция на нашата редакция. Скоро децата в училището излязоха в междучасие и чух звука от стъпките им. Те идваха. Децата влязоха в стаята с малки листа хартия. В този момент се чувствах като звезда и започнах да пиша пожелания с моя подпис. Г-жа Райна Дочева сподели хубавите си спомени от нашите посещения и събитията, на които тя е присъствала. Един от членовете на клуба Валентин ме попита дали мога да пея китайски песни. Казах „Да" и се съгласих да участвам в мероприятията в Каспичан през месец май.

Затова след два месеца отново се върнах в Каспичан и се включих в международния фестивал „Майстори на шеговития къс разказ Зевзек". Този фестивал има един конкурс за шеговит къс разказ. Повечето от участниците са българи, както и български преселници от Украйна и Молдова. Въпреки че тези хора живеят в чужбина, те поддържат живи българските традиции и обичаи.

Честно казано не можах да разбира всичките шеги и хумора в тях, защото участниците говореха много бързо, с акцент или използваха жаргон, който аз не разбирам. Но понякога можех да усетя техния ентусиазъм и специалния начин на изпълнението. Много ми хареса изпълнението на една възрастна жена, която игра ролята на гадателка. Тя бе облечена в дълга червена дреха, с червен шал на главата и цветни шалвари. Тя слезе от сцената и гледа на ръка на журито. Това изпълнение беше много интересно, защото в Китай също има такава традиция да се гадае на ръка.

След конкурсната част на фестивала заедно с останалите участници посетихме Плиска и Мадара. За първи път бях на тези исторически места в България. Плиска е първата столица на България и люлка на днешната българска държава. От основаването на българската държава през 681 г. от хан Аспарух до 893 г. Плиска освен столица е и един от най-големите и богати градове не само в Европа, но и света. Тя е забележителна с архитектурата си, която българите носят от своите предишни поселения. Ние пристигнахме пред входа на Националния историко-археологически резерват „Плиска" и всеки от нас бе удивен от вълнуващата гледка. Дворецът е много голям и от възстановените стени може да си представите колко красив е бил някога. Входът и прозорците са големи и високи, в него има голяма зала и много стълбове. След това посетихме музея на комплекса. В него са изложени много експонати на накити, пръстени, съдове и метални оръжия от древността, които описват живота и войните по време на първата българска държава.

След краткото посещение в Плиска автобусът ни отведе до другата известна забележителност в България – Мадарския конник. Той е един от символите на страната. Това бе едно страхотно пътешествие. Чрез него научих за дългата история и богата култура на България. С тези скъпоценни исторически реликви българите могат гордо да заявят, че са едни от създателите и наследниците на ранната човешка цивилизация.

Времето отлетя много бързо. В 6 часа бързахме да се върнем в общинското читалище за церемонията по награждаването. Притеснявах се много, защото щях да прочета поздравителното писмо от нашата редакция и да изпея една китайска песен. Оказа се, че съм не съм добър певец. Мелодията на песента бе много висока за мен и трудна за изпълнение. Въпреки това зрителите ме аплодираха и казаха, че китайската песен е много хубава. Радвам се, че всички харесаха песента. Нашите колеги от редакцията обещаха, че ще ви представят повече такива прекрасни песни.

Церемонията приключи много бързо. Иван Люленов от Украйна спечели първото място. С неговата песен „Първата любов" тазгодишният Международен фестивал на Зевзека бе закрит. Вечерта всички участници, организатори, жури и общински лидери се събирахме заедно в стола на училището. Вечеряхме, пихме ракия, пяхме и танцувахме до късно. Г-жа Райна Дочева ми каза, че е изненадана, че мога да танцувам български хора. Аз искам да кажа, че не само искам да се науча на български хора, но също така съм влюбен в живота тук, който е спокоен, забавен и честен.

Прекарах само два дни в Каспичан, но смятам, че преживяванията ми за една година в България не могат да се сравнят с тях. Благодаря много на всички приятели. Искам пак да посетя Каспичан, защото там е нашият дом в България.