Влажните зони представляват естествени или изкуствени мочурища и водни райони, които заедно с обкръжаващите ги гористи местности съставляват трите екологични системи на Земята. Влажните зони са тясно свързани със съществуването, размножаването и развитието на човечеството, те са един от най-разнообразните екологични пейзажи и една от най-важните среди за съществуване на човек. Затова и влажните зони представляват бъбреците на Земята. Днес ще ви заведа до едно красиво мочурище в Североизточен Китай.

Мочурището се казва „Намусилай", което на монголски език означава „Око на Буда". То е разположено в провинция Ляонин, южната граница на пустиня Кърчин.

Инженерът от горското управление на град Фусин Гао Ян обяснява: „Площта на мочурището не е голяма, освен това се намира в пясъчен район, където климатичните условия са лоши. Тук обаче има множество растителни и животински видове, чието опазване и защита наложи Намусилай да бъде обявено за резерват."

Пътувахме от град Шънян, административния център на провинция Ляонин, и след пет-шест часа видяхме шестия началник на резервата Хуан Ли, който е на този пост от 1996 г. Той ни разказа:

„Природният резерват се дели на няколко части, като гранична и централна зона. В центъра на резервата строго е забранено скотовъдството и влизането на хора."

В резервата могат да се видят плътни тръстикови полета и цъфтящи лотоси. Картината наистина е трудно да бъде описана, още повече че става дума за толкова добре е запазен оазис с пълната екологическа система насред пустинята.

През последните години в Намусилай са засадени лотоси, чиято площ се е увеличила от предишните 100 до сегашните 600 му (едно му е приблизително 667 квадратни метра). Освен лотоси, в резервата растат много други растения, като само високопланинските са 247 вида.

„Има и растенията от Южен Китай, които рядко могат да се дивят по тези географски ширини."

Благодарение на добрата защита, през лятото лотосите и тръстиките покриват почти целия резерват. Те ефективно привличат вредните вещества и пречистват водата.

„Тръстиките са най-типичните растения в мочурището. Чрез корените си те предават кислород на почвените пластове и спомагат за отлагането на замърсителите. Затова самото мочурище играе важната роля за пречистване на водата."

Хуан Ли добавя, че в резервата живеят и много ценни птици и диви животни, които са повече от над 100 вида. Особено оживен е той през лятото, когато се превръща в една бистра южна граница на сухата пустиня. Като началник на това райско кътче Хуан Ли е денонощно в Намусилай:

„В началото беше много трудно, защото местните хора не разбираха какво означава опазване на околната среда. Те често повреждаха засадените лотоси и тревата, но постепенно се научиха да ги пазят."

Ма Дъбяо е един от тези местни жители, чийто род живее в района на резервата вече над 200 години.

„В началото не ни беше много ясно какво смятат да правят властите, но сега виждаме, че пясъците изчезват, а ние имаме земя."

През нощта мочурището е все така красиво и малко тайнствено, напомняйки на посетителите тук, че то всъщност принадлежи на цялото човечество, а мирното ни съществуване с природата е най-висшия закон, който трябва да следваме.