Днес ще ви разкажа за един известен район в Пекин, който носи името „Шъ Чахай". Там можете да почувствате промяната на града през последните 700 години.

„Шъ Чахай" е общото име на някои езера в северозападната част на Пекин. Те се наричат Циенхай, Хоухай и Сихай. Тук е едно от местата, където човек може да види най-добре смяната на четирите сезона, кристална вода, отразяваща дърветата край брега, от моста над езерото пък може да се насладите на простиращите се на десетина километра на запад планини.

Днешншат „Шъ Чахай" е изключително спокойно място. Трудно е да се представи човек, че през династия Юан тук е било оживеното търговско пристанище, в което са акостирали кораби от други страни. Това е и краят на изкуствения канал от Пекин до Ханджоу, затова в него са си давали среща търговските кораби от Южен Китай, пренасящи на север коприна, чай и други стоки. 700 години по-късно предишната оживеност вече я няма, но навсякъде може да се открият нейните следи.

Край езерото Сихай се намират множество барове. Не се знае от кога, но тук е станало най-популярното място за чужденците. Ако се разходите по уличката „Йендайсие", на изток на „Шъ Чахай", ще срещне с множество чужденци.

Уличката е дълга двеста-триста метра и представлява малък хутун, свързан с главния път на града. Там има магазини с традиционна китайска украса, в които се продават различни продукти от стария Пекин. Мястото е сред най-известните туристически забележителности на столицата и бе определена като историческа и културна традиционна китайска улица.

На „Йендансие" се намира един особен магазин, който отвън изглежда като стара поща. Срещаме случайно директора на районната поща Уан, който потвърждава предположенията ни, обяснявайки, че това ще се превърне в малък музей, където ще бъдат изложени снимки и предмети, отразяващи развитието на пощенското дело в съвременен Китай. Г-н Уан ни обяснява и историята на уличката „Йендайсие".

„Тя има вече 800-годишната история. От края на династия Цин, когато в Китай започват да използват наргилета, по двете страни на уличката е имало множество малки магазини за любителите на това занимание. "

Излизаме от оживената улица с барове и търговската зона, и тишината отново се връща в малкия хутун. По северния бряг на „Шъ Чахай" се намира хутуна „Яр", който също е на няколкостотин години. Могат да се видят типичните пекински къщи – съхъюен. Собственикът на малък магазин за будистки предмети ни казва, че в хутуна се намира известният храм „Гуанхуа" от династия Мин, който привлича много посетители. Въпреки, че потокът туристи се е увеличил значително, животът на местните хора не се е променил особено.

„Няма проблем с безопасността. Хигиенните условия са много добри, всеки ден шест седем път се чисти обществената тоалетна. Освен това условията за живот в тук се подобряват постоянно."

В другия край на „Шъ Чахай" има каменен мост, който е изграден през династия Юан. Впоследствие столицата Даду (днешен Пекин) е била строена, като за център е бил вземан моста. Сега тук вече е тихо и спокойно. В павилиона до моста неколцина възрастни хора разговарят, играят китайски шах и карти, наслаждавайки се свободното си време. 81-годишната Уан е много доволна от сегашния си живот.

„Всеки ден ставам в 5 часа и отивам на църква. После закусвам и отивам на пазар. Разхождам се до парковете „Бейхай", „Дзиншан" и прибирам в къщи. Вечерният пейзаж е изключително красив."