Днес ще поговорим Сидзян – селото на националност Мяо в провинция Гуейджоу. Провинция Гуейджоу е известна с красивите си планински пейзажи. Ако се изкачите нависоко, пред вас ще се разкрие безбрежно море от планини. Преди тук е нямало магистрала и селяните, живеещи в планината, са били откъснати от външния свят. Изкарването на прехраната било изключително трудно.

Едно от планинските села тук Сидзян, се населява от националността Мяо. Селото е известно като „най-голямото село на националност Мяо в света".

Сидзян е претърпял големи промени през годините. В селото живеят 1300 домакинства и около 6 хиляди души. Днес то е изключително популярна туристическа дестинация. Според данни на околия Лейшан, район Циандъннан, от януари до юли 2013 година, броят на туристите в Сидзян е достигнал 1.0623 милиона, което е с 46.32% повече спрямо същия период на миналата година. За сравнение, през 2000 г. туристите посетили мястото са били едва 7500. От неизвестно село в планините, до туристическа забележителност, селото постепенно започва да се прочува. Повратен момент е проведената през 2008 в Сидзян трета конференция за развитие на туристическата индустрия на провинция Гуейджоу.

Селото се прочува, и туристи от цялата страна се стичат да го посетят. Началникът по отдел Публичност в околия Лейшан Вей Тонсян казва, че след провеждането на туристическата конференция там, инфраструктурата се усъвършенства, което позволява на много туристи да посетят Сидзян и това е добър шанс за развитието на селото.

В бъдеще, той представи, че за да се популяризира още повече Сидзян и разработи международния пазар, селото ще създаде спектакъл със спецификата на националност Мяо, с цел да разпространи изкуството на Мяо в чужбина и Сидзян на световната сцена.

Анун притежава един от най-големите ресторанти в селото. Ежегодните й доходи надвишават 5 милиона юана. В интервю, тя не разкри подробности около печалбите на ресторанта, но каза, че всяка година дава над 1 милион юана за заплати на сервитьорите. Освен селския ресторант, Анун също има и семеен хотел.

Благодарение на политиката за развитие на туризма, Анун се завръща в родния край от крайбрежния град, където е работила и днес е един от примерите за успешен предприемач в туристическата индустрия. Въпреки че ресторантът й не е много голям, той винаги е пълен с клиенти. Пред входа на ресторанта има група служители посрещащи гостите: момичета, облечени в традиционни носии пеят местни песни, а момчетата свирят на инструмента лушън. Едновременно с това, момичетата също черпят гостите с домашна оризова ракия.

Туризмът се развива, Сидзян забогатява, а животът на хората там е по-добър. В момент в мяоското село над 3000 души или половината население, се занимават с туризъм, като Анун. Те развиват бизнес със селски ресторанти, домашни ханове или други видове туристически продукти. Променят живота и съдбата си чрез туризма. Поради тази причина и младите хора от селото, работещи по други места, започват да се завръщат в родния си край Сидзян.