Днес ще говорим за езерото Намко, чието име означава "Небесно езеро" на тибетски. Намко се намира на 240 км. от Лхаса и на 4718 м. надморска височина. Площта на езерото е 1940 кв.км., което го прави най-голямото соленоводно езеро в Тибет, второто най-голямо соленоводно езеро в Китай, а освен това единствено в света, намиращо се на толкова голяма надморска височина.

Намко е известно с прекрасните си пейзажи и променящи се изгледи, с богатия си див растителен и животински свят. Годишният улов на риба достига 350 000 кг., но сега вече е забранен за да може да се опази биоразнообразието там.

Намко е и свещено място за тибетския будизъм, като за тибетците то е пазител на религията Бон. До него е изграден храм, в който се стичат голямо количество пилигрими и поклоници, които са особено много в годината на овцата.

Според преданието, към края на ХІІ в. известен тибетски монах идва при езерото и го намира за подходящо като място за извършване на будистки ритуали. Именно той поставя началото на обикалянето на езерото веднъж на 12 години.

Постепенно, в района се появява цяла "гора" от манастири, в които идват пилигрими и известни монаси, които се стремят към просветление и развиване на будизма. Днес на четирите страни на езерото са останали по един манастир, в които продължават да живеят монаси, които водят прост начин на живот. Те с удоволствие разказват легенди и истории, свързани с езерото и будизма.

Според легендата, при обикалянето присъстват самия Буда и други будисатви и вайри, които държат специален съвет. Затова, ако човекът прави обиколката с чисто сърце и повтаря непрекъснато – ако може 100 000 пъти – сутрите, то той ще стане образован човек, ще успее да си изгради съвършен характер и добродетели и евентуално ще достигне просветление и ще стане Буда. Освен това, обиколката около езерото в правилния момент е равна на 100 000 обиколки в друго време.

Това е причината всяка година на овцата тук да се стичат потоци от хора, като атмосферата става най-оживена по време на петия и шестия месец от тибетския календар. Последният засега празник там беше през 2003 г. Тогава около езерото се събраха много хора, някои от тях водеха цялото си семейство, включително и новородени деца. Те дойдоха с автобуси, камиони, коли и мотоциклети, даже и на коне. Цялото крайбрежие беше осеяно с палатки и кипеше от дейности. Хората издигаха донесените със себе си борови стъбла за да се молят за благословията на божествата и за мир.

На двата високи каменни стълба се вееха огромни количества разноцветни тясни знамена със сутри. Всеки от този стълб е висок по 30 м., а помежду им има 8 м. Те са толкова широки, че вътре може да се побере по един човек. Някои тибетци вярват, че там обитава божеството на езерото.

Другото интересно предание, свързано с езерото Намко, е за хилядолетната риба, голяма като крава, и за т.нар. "езерни овци", които приличат на дракони. Тези езерни овци често изскачат от езерото на групи от 3 до 5 и се вярва, че този, които ги види, цял живот ще му се изпълняват желанията.

Намко има огромно значение в живота на тибетците. При прекарването на Цинхай-тибетската жп линия, правителството взе сериозни мерки и езерото бе отградено със специална преграда от торби с пясък за да не се наруши по никакъв начин екологическата и религиозната атмосфера там.