Провинция Гуейджоу е известна с красивите си планински пейзажи. Ако се изкачите нависоко, пред вас ще се разкрие безбрежно море от планини. Преди тук е нямало магистрала и селяните, живеещи в планината, са били откъснати от външния свят. Изкарването на прехраната било изключително трудно.

Едно от планинските села тук Сидзян, се населява от националността Мяо. Селото е известно като „най-голямото село на националност Мяо в света".

Обоян е от Холандия и се жени за китайка от Гуейджоу. Родителите и сестра му дойдоха специално в Сидзян, за да посетят селото на националност Мяо.

„Родителите ми останаха тук две седмици и пътувахме заедно. Сидзян е много известно място в провинция Гуейджоу. Родителите на съпругата ми предложиха да дойдем в това село. Според тях тук е изключително красиво. Пейзажът е прекрасен. Къщите и планините, както и селото, ни направиха силно впечатление."

Сидзян претърпява големи промени през годините. В селото живеят 1300 домакинства и около 6 хиляди души. Днес то е изключително популярна туристическа дестинация. Според данни на околия Лейшан, от януари до юли 2013 година броят на туристите в Сидзян е достигнал 1.0623 милиона, което е с 46.32% повече спрямо същия период на миналата година. За сравнение, през 2000 г. туристите посетили мястото са били едва 7500. От неизвестно село в планините до туристическа забележителност, селото постепенно започва да се прочува. Повратен момент е проведената в Сидзян през 2008 г. Трета конференция за развитието на туристическата индустрия на провинция Гуейджоу.

Селото се прочува и туристите от цялата страна се стичат да го посетят. Началникът на отдел връзки с обществеността в околия Лейшан Уей Тунсян казва, че след конференцията, инфраструктурата се е усъвършенствала, което позволява на много туристи да посетят Сидзян и това е добър шанс за развитието на селото.

„Преди хората се издържаха с отглеждането на зърнени култури. Младите отиваха да търсят работа в развитите райони, а тук оставаха само възрастните и децата. Но след като развихме туристическата индустрия, създадохме повече от 1200 работни места и много хора се завърнаха и започнаха да се занимават с услуги в сферата на туризма."

Уей Тунсян каза, че в сравнение с 2007 година, доходите на селяните са се увеличили от 5 до 8 пъти. През 2007 г., всеки е получавал средно по 1700 юана, докато миналата година тази сума се е увеличила на 8520 юана.

Анун вече има ресторант, където предлага специфична за националността Мяо кухня и атмосфера. Тя обяснява :

„Благодарение на правителството, имаме възможност да развиваме туризма. Нашето село се слави с песните на малцинството Мяо, с националните им костюми, както и с гостоприемството на хората тук."

Уей Тунсян обясни, че в бъдеще, за да се популяризира още повече Сидзян и да се разработи международния пазар, селото ще създаде спектакъл със спецификата на националност Мяо. Идеята е чрез него да се разпространи изкуството на Мяо в чужбина и Сидзян да излезе на световната сцена.

Той каза следното: „За да се повиши авторитетът на Сидзян сред чуждестранните туристи и да влезем на международния пазар, създадохме драма със спецификата на Мяо. Нашата цел е да популяризираме селото по света. В драмата се разказва за едно красиво момиче от националност Мяо на име Яносан. С това представление се надяваме да привлечем повече туристи от чужбина в нашето село."

Днес Сидзян вече не е неизвестно никому планинско село. То е популярно сред китайците и е готово да стъпи на световния туристическия пазар. Най-важното е, че местните жители вече печелят много от бързото развитие на Сидзян, както каза Анун „Вярвам, че бъдещето ще е по-добро!"