„Хилядата пещери на Буда" край Бецеклик е комплекс от свещени будистки пещери-храмове от 5-9 в.. Мястото се намира между градовете Турфан и Шаншан, близо до руините на Гаочан. Пещерите се намират на ръба на една отвесна скала в западната страна на долината Мутоу в подножието на „Пламтящите планини". В 60-те запазени пещери могат да се видят много значими будистки стенописи. През 1982 г. мястото влиза в списъка с културни паметници на КНР.

На около 50 км от Турфан в най-ниската част на Таримската падина се намира езерото Айдинху. Езерото покрива територия от 22 кв. км, като обхваща общо 40 км от изток на запад, и 8 км от север на юг. Обградено от Гроздовата долина и Пламтящите планини, Айдинху се намира на 155 м под морското равнище. Поради причудливите си форми, наподобяващи лунни пейзажи, езерото е получило от уйгурите и името Лунна светлина. Историята му може да се проследи още от преди 250 мил. години. Преди 10 000 години то е било сладководно и около цели 1000 пъти по-голямо, отколкото е сега. Отлагането на минерали е причинило осоляването му, поради което в момента там не виреят никакви риби или птици. В средната си част езерото е чисто бяло и често от слънцето се получават причудливи отражения. С безлюдността и необичайните си гледки езерото Айдинху впечатлява много туристи от цял свят.

Карамай е самостоятелен град в северната част на Синдзян и името си е заимствал от естественото асфалтово възвишение, намиращо се в североизточната част на града. През лятото температурите тук често надвишават 40°C, а зимата падат до -25°C. През 1955 г. за първи път тук е добит петрол. Днес този петролен кладенец се е превърнал в туристическа атракция. Управляваната от града територия се разпростира на 7.734 кв. км, а населението към края на 2005 г. е било 284.300 души, от които повечето са китайци от народност хан – около 77%. Карамай е единственото за страната разработено петролно поле.

Шъхъдзъ е самостоятелен град в северните части на Синдзян. Територията му е 460 кв. км, от които застроените площи са само 30 кв. км. Населението на града се състои предимно от хански китайци и към края на 2005 г. то е наброявало 572.772 души. Тук населението е заето в петролната, текстилната и хранително-вкусовата промишленост. Близо до града се отглеждат захарно цвекло и памук. Вторият по големина университет в Синдзян се намира в Шъхъдзъ. В него се обучават около 40.000 студенти. Наравно с ЖП връзките до Усу и Урумчи, проектът за развитие на ООН се грижи за подобряването на пътните връзки и инфраструктурата.