Синдзян заема около 1/6 от територията на Китай и означава Нова Земя, име дадено по време на Манджурската - Цинска династия в Китай. Със своите 1, 660, 000 кв. км. Синдзян е най-големият автономен район и също така най-голямата провинция в Китай. На юг границите му се разпростират до Тибетския автономен район, на югоизток до провинциите Цинхай и Гансу, до Монголия на изток и Русия на север, на запад до Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Афганистан.

Синдзян-Уйгурският автономен район заема цялата северозападна част на Китай. В центъра му се намира планината Тиеншан, достигаща средна височина от 3000 – 5000м, с най-висок връх Томур – 7455м. Най-голямата в страната Таримска падина, заемаща площ от 530 хил. кв. км, със средна надморска височина 800 - 1300 м, се простира оградена от хребетите на Тиеншан и Кунлун. В централната част на Тарим се намира най-голямата пустиня в Китай – Такламакан, заемаща площ от 330 хил. кв. км, която е богата на нефт и природен газ. В централната и източна част на Синдзян се намира Турфанската падина, с площ 50 хил. кв. км. В най-ниското ѝ място, на 155м под морското равнище, се намира езерото Айдинху, което се нарежда на второ място след най-ниското море в света – Мъртво море. В провинцията се намират и най-студените и най-горещи места в Китай. Важно е да се отбележи и разликата във времевата зона. Официално там е прието пекинското време, но понякога през лятото, местните хора използват свое време. Тъй като Синдзян се намира в централна Азия, климатът тук е ясно изразен континентален. Температурните разлики през деня и нощта са големи. Слънцето грее дълго, валежите са минимални, изпаренията - значими. Средната годишна температура в северен Синдзян е от -4 °C до 8 °C, в южен от 7 °C до 14 °C.

Планината Тиеншан представлява естествена граница между северния умерено континентален сух и полусух климат и южния топло-умерен континентален сух климат. В северните райони годишно падат средно по 100 – 160 мм валежи, за разлика от сухите южни райони, където те са едва 25 – 100 мм. Най-доброто време за посещение на провинцията е есента, когато дните са дълги, небето е чисто и температурите са по-поносими отколкото през лятото. Друга причина е наличието на току що узрелите вкусни пъпеши, дини, грозде и други плодове и зеленчуци, с които се слави района.