Град Тиендзин е разположен около реката Хайхъ. Пристанището му е отдалечени и се намира на брега на Бохайския залив. Тиендзинският муниципалитет граничи с провинция Хъбей на север, юг и запад, с Пекинския муниципалитет на северозапад и с Тихия океан на изток.
Преди импераотр Йонлъ да даде настоящето му име през 1404 г., Тиендзин се е наричал Джъгу. Днешното му име буквално означава „Небесен брод", като това произтича от обстоятелството, че императорът преминал през реката от мястото, където се намирал града, преди да завземе със сила престола от своя племенник.
След като Китай започва да се отваря към края на 70-те години на 20 век, Тиендзин търпи бърз икономически растеж, макар понастоящем да изостава в това отношение от Шанхай, Пекин и Гуанджоу.
Най-развитият и бързорастящ сектор на икономиката на Тиендзин е индустриалният, който съставлява 53,2% от нея. Водещи подотрасли са нефтохимическата и текстилната индустрии, автомобилостроенето,машиностроенето и металургията. На територията на муниципалитета има важни петролни залежи и солници.
Сред най-важните земеделски култури, отглеждани в Тиендзин, са пшеницата, оризът и царевицата, като обработваемите площи заемат 40% от територията му. Важен отрасъл в крайбрежните райони е риболовът.
Населението на Тиендзин към края на 2004 е било 10,24 млн., от които 9,33 млн. са постоянни жители. Сред тях, 5,56 млн. представляват градско население, а 3,76 млн. — селско. Мнозинството от жителите (97,3% към 2000 г.) са от етноса хан, а от малцинаствата има представители на хуей (1,75%), манджури (0,57%), монголци (0,12%), корейци (0,11%) и други.
В градската част на Тиендзин е широко разпространен тиендзинският диалект. Въпреки близостта със столицата Пекин, той се различава значително от пекинския, на базата на който е утвърден официалният език на КНР.
