Шанхай, най-големият град в Китай, е отделна административна единица на централно подчинение. Той е също и най-големият икономически, финансов, търговски и пристанищен център в страната. Шанхай е разположен в централната част на западното крайбрежие на континента, около делтата на река Яндзъ. Там се намира и най-голямата промишлена зона и на-голямото международно пристанище. Населението на Шанхай надхвърля 20 млн. души, голяма част, от които използват във всекидневното си общуване трудно разбираемия от останалите китайци шанхайски диалект. Шанхай е също популярна туристическа дестилация, където древните забележителности са си дали среща с модерната градска култура. Днес градът представлява интернационален мегаполис, в който живеят и работят хора от цял свят.

Градината на радостта („Ю юен") е една от най-известните в Китай и се намира в Стария град на Шанхай близо до прочутия храм „Чънгуан". Тя е дело на минския чиновник Пан Юндуан, който искал да достави удоволствие и засвидетелства почитта си към своя възрастен баща. Самото изграждане на градината започнало през 1559 г., отнело почти 20 години, а Пан Юндуан похарчил за този шедьовър на традиционното китайско градинарство почти всичките си средства. Впоследствие градината западнала, но в 1760 г., когато станала собственост на известна търговска фамилия отново възвърнала стария си блясък. През 1842 г., когато по време на Опиумните войни британски войски окупират Шанхай, те влизат в градината и разрушават част от нея. В последвалото Тайпинското въстание, цинската армия също се разполага там, а в 1942 г. японците окончателно слагат край на някогашното величие на този архитектурен паметник. В края на 50-те и началото на 60-те години градината е възстановена от шанхайските власти, и отваря врати за посещения през 1961 г., а в 1982 г. е обявена на паметник с нацианално значение. Днешната градина на радостта е разположена върху площ от 2 хектара и е разделена на 6 части, оформени в известния суджоуски стил. Близо до входа й се намира Големият алпинеум („Дадзяшан"). Със своите 14 метра, той е не само най-високият, но и най-старият подобен в района южно от река Яндзъ. От върха му се открива гледка към цялата градина, а в подножието му е Залата на концентрираното съвършенство („Цуейсиутан"). Това е тихо и усамотено място, заобиколено от стари дървета и красиви цветя. Наблизо се намира и залата „Сансуей", където са били посрещани гости, а по-късно е превърната в място за церемонии. Източно от Павилиона на десетте хиляди цветя („Уанхуалоу") са разположени Залата на настъпващата пролет („Диенчун"), Залата на хармонията(„Хъсютан"), Залата на реликвите, и Павилионът на древното благополучие. В средата на 19-ти век Залата на настъпващата пролет е била щаб на тайното Общество на малките мечове („Сяодаохуей"), борило се срещу управлението на Цинската династия. В момента там има малка изложба, разказваща за дейността на китайските партиоти. Друга част е т.нар. Вътрешна градина („Нейюен"), представлява отделна градина, построена през 1709 г., която вече е част от градината „Ю". В нея има множество алпинеуми, езера, павилиони, съчетаващи елементи от Изтока и Запада, и е сред най-красивите пейзажи в цялата градина.

Сред красивите и изпълнени с духа на отминали времена в Градината на радостта е Залата на нефритеното великолепие („Юхуатан"), която е декорирана с палисандрово дърво от династия Мин. До нея се намира може би най-голямата ценност на градината – Изящният нефритен камък („Юлинлун"). Той е висок 3 метра и по него има 72 дупки. За този камък има поверие, че ако изгорите благовонна пръчица пред него, димът от нея ще започне да излиза от всичките дупки. Създателят на градината Пан Юндун бил толкова обсебен от неговата красотата и вълшебство, че изградил Залата на нефритеното великопепие, за да може да му се наслаждава от там. Атмосферата на Градината на радостта се допълва по прекрасен начин от Лотусовото езеро със зигзакообразен мост и павилион върху малък остров в средата. Шедьовър на традиционната китайска архитектура са и т.нар. „драконови стени", разделящи една от друга шестте части на градината.

„Чънхуан" е даоистки храм, построен по времето на минския император Юнлъ (1403-1424). След завършването му много поклонници се стичат в него за различни религиозни церемонии и обреди. Храмът достига своя разцвет през династия Цин (1644-1911), а днес е сред прочутите исторически забележителности на Шанхай. Там се намира и един от най-оживените пазари за произведения на традиционните изкуства и занаяти.

Подобно на древните гърци, китайците вярвали, че всеки град има своите богове- закрилници. Първият храм в чест на бога на град Шанхай, който е издигнат по времето на династия Сун (960-1279) и се е наричал „Хуатин", е бил разположен недалеч от мястото на днешния „Чънхуан". В него е имало статуи на генерал Хуо Гуан, живял по време на династия Хан, и на даоисткото божество Цин Юбуо. Легенда разказва, че Цин Юбуо живял в началото на династия Мин (1368-1644) и въпреки, че бил признат учен, презирал политиката и отказвал да стане чиновник в императорския двор. След смъртта му през 1377 г., самият император изразил съжаление, че не успял да убеди и приобщи честния учен към управлението, сред което по това време царяла корупция. Владетелят обаче решил да почете Цин Юбуо, като го обявил за божество. Впоследствие храмът „Чънхуан" се превръща в оживен пазар, с над 100магазинчета, предлагащи различни традиционни произведения, а сградите в двора му са на повече от век. Най-характерните лакомства, които можете да опитате при храма „Чънхуан" са дзундзъ с месо, пържени тестени пръчици, каша от сладки картофи, ронливи сладки с пълнеж от фурми, парени питки с пълнеж от кълцано свинско месо, пролетни рулца с пълнеж от моркови и месо, супа от рибени топчета, пролетни рулца с риба.

Джудзядзяо е град с над 1700-годишна история, разположен в шанхайския район „Цинпу". Името му означава „Фамилното имение на рода Джу" и в миналото е бил прочут с производството на тъкани и търговията с ориз. През Джудзядзяо преминават множество реки и канали, покрай които са разположени хиляди сгради, строени по време на династиите Мин (1368-1644) и Цин (1644-1911), но запазили и до днес първоначалния си облик. В града има 36 старинни моста, най-прочутият и дълъг от които е „Фаншън". „Хуеймин" е единственият дървен мост в Джудзядзяо и сред най-посещаваните от гостите на града места. Друга забележителност е градината „Къджъ", в която се намира Павилионът на лунната гледка. Други интересни места са музея на прочутия цински учен Уан Чан, Дома на рибаря, Музея на коприната, будисткия храм. Уличките на Джудзядзяо са все още постлани с изтъркани от времето каменни плочи, които заедно с разположените край реките и каналите красиви къщи, създават неповторима и приятна атмосфера. В крайречните ресторантчета на Джудзяджоу можете да опитате свежи морски дарове, пържени пелмени с плънка от месо, пържени соеви кълнове, яхния от свински крачета и „дзундзъ" (увит в палмово листо лепкав ориз).