Не ви ли се е случвало поне веднъж да сънувате,че сте били на небето? Не-ее, не на онова небе, към което се стремят космонавти и учени, а това, което всеки от нас вижда, когато погледне нагоре.Хайде да опитаме заедно да го достигнем! Следвайте ме!

Затварям очи и се пренасям в небесното царство на мечтите. Вдъхвам аромата на свободата и стъпвам внимателно, внимателно. Вятърът нежно ме гали и като беззащитно дете ме понася над морета и океани. Красиво е, повярвайте! Виждам многомилионен град. Не, не е от злато нито пък розов, даже виждам хора затворили се в сивотата на деня и пъплят като мравки с коли, велосипеди и пеш.Улиците, лъснали от снощните водни струи, оживяват под красотата на цъфнали цветя. Оглеждам се за някой познат.Абсурд! Толкова далече са ме отнесли мечтите ми,но не планирах да се прибирам, без да съм разгледала града,в който съм попаднала ,а никога не съм била. Не очаквах да видя познати места ,но очаквах познати усещания. Тръгнах напосоки само с една малка карта по пътя на неизвестното.Минах по мостовете на една голяма река и навлязох в жилищната зона.Оказах се пред голям жилищен блок. Прокарах ръка по грапавата му страна с намерение да усетя атмосферата и да се опитам да намеря квартира.Предложиха ми стая с малка тераса.Веднага излязох да видя града отвисоко.Боже мой,та то нямаше никаква гледка.Имах чувството,че мога да си простра прането на тераската на съседите от отсрещния блок или пък да нарисувам нещо без всякакви усилия. Така ли живеят тези хора? Излязох и събирах впечатления от всичко около мен-сградите с покриви като сламени шапки, многобройните малки магазинчета с пъстроцветни стоки,дори уличните табели ми се струваха интересни.Ходех безцелно,присядах в някое кафене и попивах всичко,заредено с онази естествена напрегнатост,характерна за един мегаполис.Седнах на една пейка и замечтах за топло българско слънчице. И, сякаш предугадил желанието ми,непознат глас ми прошепна,че дълго ще трябва да чакам,защото това рядко се случва на тези географски ширини. Станах и бавно тръгнах по тясна уличка,водеща към реката.Стигнах до уникален мост.Знаех,че мина ли по него,няма да има връщане назад.Когато стигнах до средата му,спрях за малко и във водата видях листче,загледах се в него .Най-обикновена хартийка с четливо изписани йероглифи-ШАНХАЙ. Благодаря ти, Господи, ни ми позволи насън да се доближа до един древен град,да видя река Хуанглу,величествената телевизионна кула,да почувствам забързания ритъм,да опитам от китайската кухня и да се докосна до древната култура на един народ,на който ние ,българите, обичаме да казваме-великия китайски народ.

Лора Евгениева Якимова -13г,VІІ кл.

3100 гр.Мездра , ОУ"Св.св. Кирил и Методий"

Тел: 0894483111 ; e-mail- galia_bogdanova@abv.bg