„Оценете всеки ориз в чинията Ви! Изяжте всичко в чинията си! Не прахосвайте храната! Започнете от днес, започнете от себе си, желаете ли да участвате с нас?" Една неправителствена организация в Пекин организира мероприятие, което нарече „Да изядем всичко в чинията" и много хора участваха в него, включително и известни дейци като филмови звезди, известни ресторанти и други. В микроблоговете става все по-популярно да се публикуват изпразнените чинии и взетата за вкъщи не доизядена храна.

През последните години, с развитието на икономиката и обществото, бързото повишаване на стандарта на живота на хората в Китай и развитието на заведенията за обществено хранене, разхищението на храна става все по-сериозен проблем. Според статистиката, всяка година неизядената и изхвърлена храна от трапезата в Китай възлиза на 200 милиарда юана. С нея могат да се нахранят 200 милиона души.

Проблемът привлече вниманието на обществото и лидерите на ЦК на ККП. Генералният секретар на ЦК на ККП Си Дзинпин подчерта: „Категорично се противопоставям на показността и разхищението", което изисква хората много скоро да реагират на това. Различните медии и обикновените хора заявиха, че ще вземат мерки, за да се откажат от разхищаването на храната.

По този случай, журналист от Радио Китай взе интервю от изследователя от Китайската академия за обществени науки, социолога Фан Пин.

От древността, китайската нация следва принципа за спестяване. Какви причини доведоха до това прахосване на храна?

„С развитието на пазарната икономика в Китай, бизнес културата стана много популярна. Там съществува един вид конкуренция, която от една страна е конкуренция всеки да покаже възможностите си, а от друга е вид конкуриране за връзки с обществото и обществените ресурси. Демонстрирането на възможностите е причина за прахосването на храна. Този вид нова бизнес култура разтърси традицията за спестяване. С модернизацията, производителните сили се увеличават много бързо. Хората не осъзнават колко ценно нещо е храната. Всъщност, за да се гарантира производството на зърнени храни, държавата и селяните полагат много усилия. Според мен образованието се нуждае от повече напътствия."

Хвърлянето на храна е хабене на ресурси. Има ли други сериозни последствия?

„В Китай се внася голямо количество зърнени храни. Тук също има много бедни хора, според новия стандарт, те са около 10% от цялото население на страната. Храната също е голям проблем за тях. Разхищаването на храна не свързано само с разпределението на личните доходи, а с прахосването на производство от много скъпи земни ресурси за китайската нация, дори това е унищожаване на шансовете за живот на другите. От тази гледна точка, прахосването на храна е много, много сериозен въпрос."

Наш журналист взе интервю и от говорителя на Асоциацията по кулинария в Китай Биендзян. Той каза:

„На следващия ден след публикуването на указа на ЦК на ККП, отправихме апел към цялата страна, в който поискахме всички ресторанти да реагират активно. Същевременно призовахме да се предприемат ефективни мерки за услугите към клиентите, за да се борим срещу разхищението на храната."

В пиковите периоди, например Пролетния празник, асоциацията призова в менюто да се предлага половин порции, клиентите да се предупредят, когато поръчаните от тях ястия са достатъчно, за да се нахранят. В момента Асоциацията изследва мерките и правилата за борба с разхищението, за да насочва китайските ресторанти в цялата страна. Тя подготвя и справочник за ресторантите за храната, която опаковат за вкъщи, за да насърчат клиентите да вземат недоизяденото за вкъщи по подходящ начин, с цел то да е безопасна за здравето и те да могат да го доизядат по-късно. Това ще съдейства за продължителното развитие на призива „Да изядем всичко в чинията", за да се осъществи един дълговременен и ефективен механизъм.

Всъщност, след началото на мероприятията „Да изядем всичко в чинията", вече има добри резултати. Първо, скъпата консумация в ресторантите от средно и високо ниво значително намалява. Второ, прахосването от страна на обикновените потребители почти изчезна. Трето, отпадъците от храна в ресторантите са намалели много в различните провинции.

Всъщност, ресторантите не процъфтяват благодарение на прекалено голямото количество поръчана от клиентите храна. В процеса на създаването на общество със средно ниво на благосъстояние, заведенията за обществено хранене се развиват добре. Обема и нивото на потребление се повишават непрекъснато. Противопоставянето на разхищаването не оказва голямо влияние на сферата.

Ние проведохме изследване сред ресторантите от висока класа. Негова цел бе да открием как да избегнем разхищенията и в същото врене това да не повлияе на интересите на ресторантите. На изследването се придава голямо значение от съответното ведомство на правителството и на базата на резултатите те ще изработят съответните мерки.

Наш журналист взе интервю от шефа на българския ресторант в Шанхай.

Какво е мнението на българите за прахосването на храната?

Българите в тяхната натура са пестеливи хора. Като се започне от това, че повечето са израсли в сравнително бедни или нормални условия на живот, всички са се научили да консумират това, което е нужно и да не разхищават храна и ресурси. Има хора, които са забогатели сравнително бързо и не оценяват нормално приходите и ресурсите, които имат. Такива хора в повечето случаи може да се проявяват като разсипници и разхитители на ресурси, храна и пари, но това е само малцинство от населението. В основни линии хората са с много високо съзнание и гледат да пестят, пазят и реизползват не напълно използваните ресурси вместо да ги изхвърлят и да си купуват нови.

В ресторанта Ви в Шанхай има ли разхищаване? Сериозно ли е ? Как се чувствате като видите, че някой е поръчал повече, отколкото може да изяде?

Аз лично от малък съм израснал в семейство от средната класа, не съм бил лишаван от нищо, но не съм имал никога в изобилие и не съм разхищавал със сигурност. Това го казвам в контекст, за да обясня защо като гледам как другите разсипват и изхвърлят храна ме дразни неистово. В много ресторанти особено в ресторанти с бюфет менюта, има много хора, които гледат да си сложат в чиниите от всичко по много без да знаят дали им харесва или не, в резултат на което повечето от храните се оказват не по техен вкус и ги оставят без да ги пипнат. В ресторанта ни има един проблем, за който сме виновни ние, а това е, че порциите са относително големи за тукашните разбирания, и повечето хора си поръчват първо, предястие, второ и десерт. След като изядат супата и предястието вече са се наяли, а тепърва идва основното! Да не се разхищава е напълно невъзможно. Но от гледна точка на конкуренцията, ако предлагаш порции, които са малки, хората не искат да идват и казват, че не са изгодни порциите като пропорция-цена срещу получено количество. Все още много от клиентите оценяват храната на грамаж, а не на качество, което ме натъжава много. Като видя колко храна е останала след като си е тръгнал клиента, аз направо искам лично да я изям, но не и да я изхвърля, защото знам че тази храна е много хубава и е направена от много хубави и качествени материали и ме боли съвестта да изсипя всичко това в кофата за боклук.

Обмисляте ли начин за разрешаване на хабене?

Аз много пъти съм си мислил по този въпрос, но винаги се сблъсквам с отказите на главния готвач, който казва че, ако ще продаваме половин порции хората никога няма да си поръчат цяла, а за нас разхода е подобен, т.е. себестойността на половин порция е почти същия като за цяла, но не е коректно да таксуваме хората на една цена за половин и цяла порция. Много голяма част от цената на едно ястие е трудът за приготвянето и режийните разходи, а не реално самите материали. Да, ние обикновено казваме на клиентите, че порциите са големи и да поръчват по нормални количества, но много от тях го приемат като че ли ги мислим за бедни и че не могат да си позволят да си поръчат много ядене, при което резултата е пълни чинии с храна в кофата за боклук.

В България има ли мерки за наказание за разхищаването на храна?

България в момента още няма такива санкции, защото както и аз казах по-горе клиента сам си плаща, а след като си плаща не може да го обвиниш, че не е изял манджата докрай. Вече не сме в началното училище, когато учителката можеше да те набие, ако не си изядеш яденето. Всеки преценява за себе си. Има някои видове ресторанти, които сервират бюфет, където при заплащането се гледа колко храна ти е останало в чиниите и ако превишава някакво предварително обявено количество, клиента е принуден да си доплати за това, че е разхищавал ! Този вид таксуване ме радва безумно, защото така тези, които не мислят, поне ще си плащат за действията.

В България има ли поговорка за спестяване?

Има няколко поговорки и мъдрости, които показват, че хората, които разхищават и са лакоми, винаги си плащат за това:

А) Лакомо дупе кръв сере – който е много лаком и се опитва да вземе повече от колкото може да употреби, рано или късно си плаща за това.

Б) Скромността краси човека – това показва че един човек, който не разхищава, а използва разумно дадените му от природата ресурси, е много по-атрактивен и изглежда по-интелигентен в очите на околните отколкото един фукльо, който се показва колко много може да си купи и да го изхвърли.