- Съвременното китайско кино остава все още малко познато в България. Какво може да кажем за неговото развитие. Какви филми се правят сега в Китай? Какви са филмите, които се търсят, и към които има най-голям интерес?
Най-напред искам да ви представя накратко историята на китайското кино. През 1905 година пекинската фотогалерията „Фън Тай" и известния по това време изпълнител на традиционни песни Тан Синпей правят заедно част от пекинската опера „Планината Диндзун". Лентата е около половин час и е по-скоро документална, при това без звук, но е значима с това, че с нея всъщност започва китайското кино.
Първоначално в Китай са снимани основно сюжети от традиционните опери и изкуство, по-голямата част от първите актьори също са от оперната сцена. През 1907 г. в Пекин отваря врати киносалона „Чанан". След установяването на Китайската народна република през 1949 г. филмовите студия стават държавни и всички чужди филми, които се прожектират през следващите почти 40 години са от социалистическите държави. През 1988 г. филмът „Червено сорго" на режисьора Джан Имоу печели „Златна мечка" от Международния кинофестивал в Берлин. Това е първия пробив на китайски филм на Запад, и с него започва всъщност и нова епоха в развитието на китайското кино.
От 90-те години миналия век китайското кино се развива с доста бързи темпове. През последните три години над 30 китайски филма печелят награди в повече от 40 международни кинофестивала. Към края на 2011 г. в цялата страна има близо 9200 филмови екрана, а само за 12 месеца са били построени 800 нови кинозали. Всичко това спомогна за увеличаване печалбите на киноиндустрията, които достигнаха 2 милиарда долара само в континенталната част на страната и по този показател Китай се нареди на трето място в света.
През втората половина на тази година се очаква да излязат на екран в Китай няколко нови продукции. Една от тях се казва „1942" на един от известните тукашни режисьори Фън Сяоган и отсега се говори много за него. В лентата се разказва за едно трагично в историята на Китай събитие – масовия глад от 1942 година, когато умират няколко милиона души. Продукцията е наистина мащабна – в нея има 69 главни и второстепенни роли и разказва четири отделни истории. Сред актьорите личат имената на Джан Гуоли, Сю Фан и американците Ейдриън Броуди и Тим Робинс.
През 2010 г. филмът на същия режисьор Фън Сяоган, „Голямо земетресение в Таншан" спечели рекордните 670 милиона юана. Сега с „1942" Фън осъществява своя стара мечта и признава, че не го интересува финансовия успех на лентата, както и че след двата филма за природни бедствия смята да се насочи към комедийния жанр.
За да пресъздаде по-правдиво и ярко историите във филма снимачният екип тръгва по реалните места, свързани с глада от 1942 г. като провинциите Хънан, Шанси, град Чунцин и много други. След шест месеца снимки Сю Фан, която изпълнява главната роля, разказа интересна подробност – актьорите трябвало наистина да гладуват през зимата, за да се доближат максимално до образите, които пресъздават.
Най-известният кинорежисьор от китайски произход може би е Ли Ан, той е роден в Тайван. В неговите филми често се преплитат напълно различни култури, а последната му творба се казва „Обиколка на младеж над морето„ и бюджетът и е 70 милиона долара. Това е първата 3D продукция на Ли и представлява приказка за пътешествието по море на един индийски младеж и няколко животни.
В момента по телевизията тук върви един документален филм, който стана невероятно популярен. Той се казва „Хапка от Китай" и е нещо като енциклопедия за китайската кухня. Филмът е направен наистина страхотно и се харесва много на хората тук. Ако искате да го гледате, може да го потърсите в интернет с английското му име „A Bite of China". Надявам се да ви хареса и да почувствате магията на китайската кухня.
- Какво е финансирането на съвременните китайски филми? В условията на икономическата криза режисьорите срещат ли затруднения с реализирането на своите продукции? Знаем, че инвестициите в областта на културата в Китай са на приоритетно място.
Световната икономическа криза не оказва чак такова влияние върху Китай, както в САЩ и Европа например, и поне финансирането на филми до момента не е изправено пред сериозни проблеми. Освен по държавна линия тук се правят усилия за привличането и на частно финансиране. През следващите 5 години се очаква в китайската киноиндустрия да влязат най-малко 15 милиарда юана. В Китай, както и навсякъде по света, името и репутацията са най-важни за това един проект да бъде финансово подкрепен. Така че за известните режисьори или актьори не е проблем да намерят пари и снимат това, което искат, докато за младите в бизнеса е трудно. За да насърчи обаче именно тази последната категория творци да работят и се развиват, Главното управление за радио, телевизия и кинематография има програма по млади китайски режисьори под 45 години могат да кандидатстват за финансиране до 300 хиляди юана, което се равнява на около 30 хиляди евро. При оценката на проектите се търси баланса между качественото кино и масовия вкус, така че не просто да се правят филми, а да се правят печаливши и гледаеми филми.
