През средата на XVІІІ в., по време на разцвета на династия Цин, в Китай се появява роман, който много точно предсказва отслабването на феодалната система. Това е произведението "Сън в червените покои" на Цао Сюецин.

"Сън в червените покои" е шедьовър на древнокитайската литература. Авторът Цао Сюецин е много талантлив и добре образован човек, но преживял всички трудности от превръщането на семейството му от много богато в много бедно. Неговият дядо спечелва любовта на император Канси и в детските си години, Цао Сюецин живее в охолство. Но по-късно, в тяхния род настъпва огромна промяна, те са отстранени от длъжност и са преместени от южен Китай в Пекин. Младият Цао Сюецин опитва от несгодите на живота и студа между хората. в късните си години той живее в западното предградие на Пекин и в изключително тежки условия написва осемдесетте глави на "Сън в червените покои", като не успява да довърши романа, понеже почива поради болест.

"Сън в червените покои" се нарича още "Записки на камъка". Преди още да е довършен от Цао Сюецин приживе, ръкописът вече се разпространява из народа. След като той почива, друг творец, Гао Ъ, продължава идеята на автора и допълва още 40 глави, с което завършва романа.

"Сън в червените покои" е вид енциклопедия, в която се засягат страни от императора и властта му, до аристократите и чиновниците, както и до малките хора, монаси, търговци, селяни, с една дума, почти всички възможни прослойки на китайското общество по това време. Описанията обхващат от ритуалите, празнуванията, банкетите на висшето общество до работата на майсторите, градинарството, лекуването и гадаенето, изнасяне на представления и много други, с което успява да покаже всестранно обществения живот през Цин.

При разгръщането на цялостната панорама в "Сън в червените покои", погледът му се мести от многочисления императорски род на 4 семейства – Дзия, Шъ, Уан и Сюе; после се спира на рода Дзия и влиза в големия парк като център на дейност на много хора. Чрез това малко общество, в което преобладават много млади девойки, и връзките му с външния свят се отразява цялата действителност, като се разказва за многозначителния упадък на рода Дзия.

Образите в "Сън в червените покои" са много успешни. Те наброяват повече от 700 герои, от които класическите са не по-малко от 100. Цао Сюецин предава много майсторски женските образи, особено трудните характери на младите девойки, техните променливи настроения и свят на чувства. С голяма симпатия той предава техните очаквания от живота, особено мечтите им за любов. Той описва ограниченията и влиянието на заобикалящата ги обществена действителност и всеки един от тези образи е изпълнен с собствена индивидуалност.

Художествената стойност на "Сън в червените покои" е несъмнена, неговият език, структура и образи са връх в древнокитайските романи.