Скъпи приятели, добре дошли в рубриката „Културна панорама". Днес в „Гледни точки" ще ви разкажа за наследството и новаторството в пекинската опера, а в „Културен справочник" Надя ще ви разкаже за"Сън в червените покои". Нека да започваме.

От 55-та година на император Цянлун от династия Цин, т.е. 1790г., 4 известни ансамбъла, които изпълняват опера Хуей, идват в Пекин. Пекинската опера е с повече от 200 годишна история. В продължение на този период пекинската опера се развива бързо, сформира своя стил и узрява. През 20-и век достига своя апогей. Пекинската опера представлява квинтесенцията на Китай. Днес пекинската опера и другите традиционни изкуства са изправени пред предизвикателството да бъдат забравени и се нуждаят от повече внимание. В днешната рубрика „Гледни точки" ще ви разкажа за наследството и развитието на пекинската опера.

На форума за наследството и развитието на китайското сценично изкуство, председателят на Асоциацията за китайска култура и изкуство Суй Дзяджън описа трудностите, пред които е изправена китайската традиционна опера.

„Развитието на китайската опера е изправено пред големи предизвикателства. С модернизацията, глобализацията и отварянето на Китай към света, чуждестранните култури разтърсиха китайската традиционна култура. Ние имаме задължението да защитим наследството ни и да развиваме традиционната опера. Това е не само защита на китайската култура, но и разпространение на националния дух. Ние трябва да усвоим възможностите и предизвикателствата, пред които са изправени културното наследство и развитието на традиционната опера."

Пекинската опера е едно от богатствата на китайската нация. Китайската музика, литература, история и традиция са отразени в пекинската опера. Как да съхраним и развием пекинската опера при сегашното разпространение на различните култури и да възстановим популярността на традиционните изкуства?

Г-н Мей Ланфан е казал, че всичко се променя и само промяната може да доведе до напредък. В сравнение с другите видове изкуства, 200-годишната история на пекинската опера не е дълга. Тя не може да се пази в музей, а да се съхрани чрез изпълненията на актьорите. Ако няма свежа кръв в нея, изкуството няма да продължи да съществува. Нито една култура и изкуство не могат да се пазят непроменени в музеите, те се нуждаят от промени и развитие. Как да се промени и развива, до каква степен, това е труден въпрос.

За пекинската опера е по-добре да съществува в различните модерни изкуства. През последните години съответните експерти в сферата на оперите на Китай правят различни опити и полагат много усилия. Например, те преплитат операта с драма, добавят модерни елементи в пекинската опера, опитват да вкарат пекинската опера в училищата и др. Тези опити до някаква степен успяват да накарат повече зрители да я разберат и вливат нови сили. Деканът на специалността пекинска опера в Китайския институт по традиционна драма Джан Жан каза:

„За да разберат пекинската опера, младите трябва да изминат определен път. Правителствата на различни равнища и съответните ведомства на страната трябва да предоставят платформа за младите. Съответните представители трябва да предприемат ефективни мерки. Например, влизането на пекинската опере в училищата има за цел не да обучи фенове на операта, а само да накара учениците да разберат пекинската опера и другите традиционни опери. Нашият институт създаде контакти между студентите и другите младежи. На тези взаимни мероприятия ние обясняваме как трябва да се слуша пекинската опера, как да я съхраним, какви школи съществуват.По този начин младите започват да я харесват.Но без тези представяния, те няма да влязат в театър за пекинска опера. Може да се каже, че младите не се отказват от традиционната култура, а ние трябва да използваме подходящи начини да ги ръководим, за да я съхраним."

Добавянето на модерни елементи в традиционните опери е популярен метод. Например, тайванският известен учен г-н Бай Сянюн ръководи новия вариант на традиционната опера Кунцю „Павилиона Мудан" с участието на известни актьори от континенталната част на Китай и Тайван. В сценария, музиката, начина на изпълнение, костюмите, декорите и др. са направени смели промени. Например в изпълнението на музиката в операта е използван западен маниер. Ритъмът и мелодиите на традиционната опера Кунцю също са променени. Г-н Бай е направил смел опит и преплита западната опера с традиционната китайска опера.

Новият вариант на „Павилиона Мудан" предизвика голяма сензация на световното си турне. Критиците казват, че новият „Павилион Мудан" е понижила възрастта на посетителите с 30 години и е променила отношението на младите към традиционните китайски опери.

В новаторството на пекинската опера има и неуспешни примери. Експертите считат, че при модернизацията на пекинската опера, трябва да се запази стила й. Младите трябва да преодолеят трудностите в процеса на гледане на пекинска опера. Пекинската опера не трябва да се променя само заради модернизацията. Трябва да се запазят традиционните идеи. На въпроса дали може да се добавят модерни елементи в пекинската опера, известният изпълнител на пекинска опера Ли Уейкан каза:

„Трябва да се разбере, че пекинската опера е импресионистично изкуство. В миналото на сцената е нямало нищо, но актьорите посредством играта си са можели да покажат всичко от преминаване на войски до качване на лодка. В момента технологиите са развити и можем да ги използваме в традиционното изкуство, но импресионистичната специфика на пекинската опера не може да се променя."

Известният изпълнител на пекинска опера Йе Шаолан каза:

„Не е казано, че не можем да привлечем други елементи в пекинската опера, но трябва да използваме средствата на пекинската опера. Не можем да добавим елементи, които не й принадлежат. Новите елементи трябва да отговарят на нуждите й."

Съхраняването и развитието на пекинската опера е трудна задача. Този проблем засяга и другите традиционни изкуства.

Ива