Добър вечер скъпи приятели, добре дошли в новата рубрика „Културна панорама", аз съм водещата Надя. Днес в „Гледни точки" ще ви представя един традиционен китайски празник, който се казва „Юенсяо". На този ден се ядат „юенсяо" или „танюен" – топчета със сладък пълнеж, направени от брашно на лепкав ориз. В „Културен справочник" Ива ще ви разкаже за династия Хан. Нека сега да започваме.
Скъпи приятели, на 15-я ден от първия месец по лунния календар е празника „Юенсяо", който бележи края на тържествата около китайската Нова година. В днешната ни рубрика ще ви разкажа повече за историята и обичаите около този празник.
В Китай наричат „Юенсяо" още „Празник в навечерието на пълната луна" и „Нощ на кръглата луна". Това е така, защото нощта на „Юенсяо" е първото пълнолуние за новата година. Тогава китайците окачват запалени фенери в домовете си и ядат сладките „юенсяо". Тъй като празникът е винаги съпътстван от окачването на цветни фенери, в някои части на страната, където този обичай е особено популярен, го наричат „Празник на фенерите".
Според една легенда през 180 г.пр.н.е. точно на 15-ия ден от първия месец на престола се възкачил император Уънди. За да отбележи този ден, той наредил всяка година хората да го празнуват, окачвайки фенери в домовете си и по улиците. В нощта на празника, владетелят напускал двореца си, за да празнува заедно със своите поданици. През 104 г.пр.н.е. „Юенсяо" става важен празник за цялата империя и започва да се празнува по всичките й краища. Тогава по всички домове и обществени места, особено големите търговски улици, се окачвали цветни фенери, провеждали се панаири, изложби, играел се танца на дракона. От тези времена, и чак досега празникът „Юенсяо" продължава да се празнува от китайците. Историческите хроники съобщават как през 713 г. в столицата Чанан била изградена „голяма планина" от 50,000 фенера, чиято височина била 7 метра.
По време на празника по пазарите се излагат много картини и специални „двойни" стихове, които отразяват щастливия живот и труда на народа, традиционна живопис на красиви природни пейзажи. Изложбата на фенери също е голямо събитие през празника. Правенето на фенери е един от най-типичните занаяти, развивал се на протежение на цялата китайска история. Върху фенерите се изобразяват фигури на животни, легендарни герои, пейзажи, а формите им са най-различни.
През празничните дни китайците обичат да ядат сладкиши, наречени също „юенсяо", и които се приготвят от захар и оризово тесто. Те водят началото си от династия Сун (960-1279), когато по време на празници сред хората станало много популярно нов вид ястие от сладко тесто, омесено със сухи плодове и после сварено на пара. В Южен Китай то се наричало „танюен", а в Северен – „юенсюн". Товзи сладкиш продължава да е популярен и днес, начините за приготовлението му са около 30, а вкусът му зависи от това в коя част на Китай го приготвят. В тестото се добавят различни продукти като плодове, боб, захар, сусам, мляко и дори шоколад.
Днес по време на празника „Юенсяо" освен традиционното окачване на фенери и приготвяне на оризови сладкиши, се организират редица фолклорни представления и изложби. Така например, хората могат да се насладят на танца янгъ, танца на лъвовете и други. Танцът на лъвовете е много популярен, както в Китай, така и навсякъде, където живеят китайци. Той има две разновидности – южна и северна, но макар и нееднакви всяка от тях е под съпровод на традиционна музика и е винаги атрактивен за публиката.
Празненствата по време на „Юенсяо" са разнообразни и колоритни. В нощта на празника в много градове се организират изложби на разноцветни фенери в различни стилове; в селата хората се забавляват с фойерверки, ходене на кокили, танци с драконови фенери, танци "янгъ" и люлеене на люлки. На други места пък се организират концерти с традиционна музика, танци с кърпички, акробатични състезания като катерене по стълб и храмови панаири. Навсякъде е атмосферата е празнична. Разбира се, повечето хора гледат телевизия в къщи. По време на Пролетния фестивал тукашните телевизии излъчват повече празнични програми, които са подходящи за зрителите от всички възрасти.
През последните години обаче, начините за прекарване на Пролетния фестивал сред китайците се изменят. Последната мода сред по-заможните са екскурзии в чужбина или в провинцията.
Драги приятели, Пролетният фестивал е най-важният празник за китайците през годината и може да се сравни по значение със християнската Коледа. Въпреки че с течение на времето, са настъпили промени в смисъла и начините за празнуване, мястото му в живота на обикновените хора остава неизменно. Но като всеки празник Пролетният фестивал свършва в нощта на „Юенсяо" и на следващият ден хората отново трябва да тръгнат на работа.
Скъпи приятели, харесаха ли ви историята и обичаите по време на Пролетния фестивал? С удоволствие ще ви разкажа повече. Аз също искам да науча повече за българските празници, така че не колебайте да ми пишете и споделите за тях. Очаквам вашите писма.
