За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
| Начало | Културна панорама | Здраве от Изтока | Икономика | Социален живот | Пощенска кутия |
Дун Джуншу – бащата на ханското конфуцианство
2011-08-23 10:34:53 cri

Дун Джуншу се родил през 179 г.пр.н.е. в знатно семейство от град Гуанчуан в провинция Хъбей. През управлението на император Дзин (156-141 г.пр.н.е.) постъпил на служба в двореца, а в първите години на наследника му – У (141-87 г.пр.н.е.) му се наложило на три пъти да отговаря на въпросите на владетеля, тъй като бил „достоен и добър човек". Впечатлен от възгледите на Дун, император У му дал титлата „достоен и мъдър учен" (сиенлян джъ шъ). По това време бил 39-годишен, бързо си спечелил славата на „Ханският Конфуций", а в последните му години владетелят го назначил за канцлер (сян) на принцовете на Дзиенду и Дзяоси. Независимо от формалните постове, които заемал, отношенията на Дун с владетеля не били от най-безоблачните. Така например, веднъж, когато природни бедствия сполетели Поднебесната, той разкритикувал мерките, предприети от император У и за дързостта си бил хвърлен в затвора и заплашен от екзекуция. Скоро обаче владетелят го помилвал и върнал на служба. На 59-годишна възраст Дун Джуншу се отказал от канцлерския пост и се върнал в родния си град, където прекарвал дните си в писане и философски размишления, преди да почине през 104 г.пр.н.е.

Докато участвал активно в управлението, Дун инициирал създаването на Императорска академия, в която кандидатите за държавни чиновници трябвало да изучават и държат изпити върху конфуцианските канони. Самият той преподавал в тази академия, а сред учениците му бил „бащата на китайската историография" Съма Циен. Идейното наследство на Дун Джуншу е запазено в две книги, чието авторство се приписва именно на прочутия конфуцианец. Едната е сборник от 82 философски и социално-политически трактата и се казва „Изобилна роса на Пролетите и Есените" (Чунциу фанлоу), а другата е „Отговор за моето издигане като достоен и мъдър учен" (Джусян дуейцъ) и е включена като част от „История на династия Хан".

В основата на възгледите на Дун Джуншу за устройството на света стоели идеите на неговите конфуциански предшественици и особено на Сюндзъ. Според Дун, Небето пораждало всички видими неща и давало на хората морал и ценности, Земята ги хранела и осигурявала материалните им нужди, а човечеството усъвършенствал целия този свят чрез следването на определени норми на поведение. Тези норми, обаче не били човешко, а небесно творение и, за Дун, били свързани с концепцията за „ин" и „ян" и „петте сили" (у син) – огъня, водата, земята, дървото и метала. Съчетаването на конфуцианството с тези две метафизични теории било и големият принос на Дун Джуншу в китайската философия и оказало голямо влияние върху формирането на утопичния идеал за хармоничното единство между света и държавното устройството.

Така, според Дун, хармоничното общество зависело от доброволното съгласие между хората. По тази причина той високо ценял ролята на владетеля като морален наставник на поданиците си и вярвал, че всеки човек може да бъде добър и че човешката доброта е източникът на хармонично устроеното общество. Според него, „Небето дава същината на човешката доброта, но това не означава, че човешката природа е станала добра. Следователно Небето посочва владетеля, за да развие нейната доброта". Ето защо за Дун владетелят бил корена (бън) на нацията и почитан като въплъщение на истината и природния ред, свързващото звено между Небето и човешкото общество.

Дун обаче вярвал, че владетелят няма да успее да трансформира морала на поданиците си и управлява ефективно, ако не успеел да се представи пред тях като мистериозно, извикващо възхищение и уважение божество (шън). Ето защо, канцлерът съветвал императора да остане скрит зад дворцовите стени. Той вярвал, че мистериозния и неразгадаем владетел може да създаде сакрален и неприкосновен образ, което да го направи уважаван и величествен за неговите министри и населението. Дун не гледал с добро око на император, занимаващ се със задачи, които трябвало да бъдат възлагани на министрите. Той смятал, че подобно поведение ще подкопае мистериозността на владетеля и ще нанесе вреда на неговата чест и благородство. В същото време обаче ефективният владетел трябвало да умее да контролира подчинените си и използва властта си, за да „коригира" своите поданици. „Ако хората не се интересуват от нищо, владетелят няма да може да им вдъхне кураж. Ако хората не се притесняват от нищо, владетелят няма да може да ги накара да се страхуват от него. Ако един владетел е неспособен да окуражава или ужасява хората, той не може да ги управлява. А ако не може да управлява хората, ще загуби властта си и положението му ще стане същото като на обикновените хора", учел Дун Джуншу.

Тодор Радев

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China