Реших в днешната ни среща да ви разкажа малко повече за един проблем, който, убеден съм ще вълнува все повече и повече чужденци, включително и българи, а именно струва ли си човек да дойде от другия край на света и да си търси късмета в Китай. Имам няколко познати – французин, германец, швейцарец и холандец – всичките около 30-те, оставили работите в родните си страни и решили да се пробват в Китай с една и също мисъл – в момента тук има много повече възможности за работа, кариера и правене на пари, отколкото на Запад. Не е ли обаче твърде пресилено да се говори, че „китайската мечта" се превръща във „втора американска мечта". Все пак Китай е най-многолюдната страна, а там, където хората са много, работа се намира трудно и заплащането е ниско. И независимо, че това звучи логично, парадоксът е налице – Китай привлича чужденците не само като туристи, а и като място за търсене на работа и правене на кариера.

Причините за това са известни на всички – китайското „икономическо чудо", над 10-процентния ръст за последните двайсетина години, обема на търговията и инвестициите измервани в трилиони долари, присъствието на всички големи световни компании на китайския пазар и още куп икономически показатели, за които едва ли ще ви кажа нещо ново. Новото обаче е, че в много отношения Китай продължава да е развиваща се държава, изправена пред проблеми, свързани с наемането на чужди работници, които Западът отдавна е регулирал, но които тук тепърва излизат на дневен ред.

Наскоро попаднах на материал в Интернет изданието на вестник „Ню Йорк таймс" с озадачаващото на пръв поглед заглавие „Американски висшисти търсят работа в Китай", който започваше така: „Шанхай и Пекин се превръщат в нови земи на възможностите за младите американски висшисти, които са изправени пред почти двуцефрен процент безработица у дома. Дори тези, които знаят малко китайски или без каквато и да е езикова подготовка, обръщат поглед на Изток, примамени от растящата китайска икономика, ниските разходи за живот и шанса да заобиколят някои от данъците, които са нормални за първа работа в Съединените щати". И макар, подобно твърдение да звучи малко пресилено, истината е, че все повече чужденци пристигат в Китай да си търсят работа, особено след световната финансова криза. Така например, до края на 2009 г. властите са издали около 223 000 разрешителни за работа на чужди граждани. Освен това, за разлика от миналото, днешните западни гастарбайтери са основно млади хора, решили да понатрупат опит в Поднебесната, така че започват работа тук не на ръководни постове, на като обикновени служители, при това в изцяло китайски компании. Според една статистика броят на чужденците, работещи в Шанхай се е увеличил 13 пъти от 1996 г. насам, като близо 80% от тях идват от развити страни като САЩ, Япония, Южна Корея, Сингапур, Канада, Австралия и европейските страни. 32% от тях са изпълнителни мениджъри в компании, 7% заемат висши технически постове, 46% са общи мениджъри и близо 10% - работят под средното професионално ниво. На практика всички от тях имат университетски дипломи. Всичко това показва голямата привлекателност на Китай като място за търсене на работа, но в същото време изправя страната пред трудности в регулирането на процеса, особено на законодателно ниво.

В момента в Китай съществуват няколко законодателни акта, които се прилагат по отношение на чуждите служители. Това са Законът за контрол на влизането и излизането на чужденците от страната, приет през далечната 1985 г., Административните положения относно работещите в Китай чужденци и Административните правила за наемане на работа на чужденци от 1996 г. Част от текстовете в тези актове обаче отдавна вече не отговарят на реалностите. Така например, законът постановява, че китайските работодатели могат да наемат само „редки таланти" от чужбина като мениджърски и технически персонал в нововъзникващи сектори, за които няма подготвени местни кадри. През последните години обаче, особено след началото на финансовата криза, броят на чуждите работници в Китай се увеличи драстично и по-голямата част от тях със сигурност не попадат в графата „редки таланти". Друг от проблемите, които все повече привлича внимание е, свързан с това дали Законът за трудовите спорове може да се прилага по отношение на чужденците. В момента ситуацията е такава, че по този въпрос никой не може да ви даде точен отговор, и в резултат, която и страна да загуби в подобен спорове смята съдебното решение за несправедливо. Миналата седмица бе одобрено законодателно решение чужденците, работещи в страната, да се ползват от същите социални придобивки като китайските граждани. Новият Закон за социалното осигуряване ще влезе в сила от юли 2011 г., и за да се избегне двойно данъчно облагане, правителството обяви, че ще подпише двустранни споразумения. В интерес на истината, в момента чужденците в Китай могат да ползват застраховка при нараняване и основна медицинска застраховка, предлагана от компании за здравно осигуряване, но когато отидете в болница ще трябва да плащате със собствени средства, и след това да чакате няколко месеца, докато ви бъдат възстановени 80% от тях. По тази причина повечето компании не плащат подобни осигуровки на чуждите си служители, тъй като е по-удобно и им излиза по-евтино, ако просто им възстановят на ръка парите от медицинската такса и сметките за лечение. Не е изчистена и ситуацията с майчинството за чужденките, както и с увеличаващия се наплив от неквалифицирани работници от Югоизточна Азия, много от които нямат право на работни визи и остават тук нелегално. Практиката и опитът на западните страни показват, че в желанието си да се превърне във водеща икономическа сила, Китай няма как да избегне тези проблеми, а ще трябва да ги разреши. Как ще стане това, предстои да видим. Едно обаче е сигурно, все повече чужденци ще идват тук.

Тодор Радев