Винаги, когато ми се налага да пътувам с градския транспорт в Пекин се изправям пред дилемата – автобус или метро. Въпросът, който изниква в съзнанието ми в подобна ситуация обаче не е „С кой от двата вида транспорт ще е по-удобно", а „С кой от двата ще е по-малко неудобно". Защото ако човек реши да избегне пътния трафик в пиковите часове, когато милиони пекинчани отиват или се връщат от работа, със сигурност ще трябва да си опита „късмета" за някой от „пакетираните" до краен предел влакове на метрото.
Макар градският транспорт в китайската столица да е сравнително добре организиран, огромният брой лични автомобили прави функционирането на цялата система доста трудно. Пекин е сред градовете, които инвестират огромни средства в изграждането на пътна инфраструктура, и един от малкото, които могат да се похвалят с наличието на няколко транспортни кръга, поемащи основния трафик от автомобили.
Столицата има цели шест подобни магистрали. Първият кръг (който всъщност носи името втори, тъй като оригиналният първи кръг вече не съществува) е дълъг 33 км. и опасва централната част на Пекин, съвпадаща най-общо със стария град. Вторият (трети за пекинчани) транспортен кръг осигурява връзка с магистралите, които водят до летище „Шоуду" и Великата китайска стена при Бадалин. Третитят (четвърти) кръг, който е дълъг 48 км., е завършен през 2001 г. и се намира на 8 километра от плащад „Тянанмън". Той свързва централната част с по-отдалечените от нея и днес е най-натовареният откъм трафик, тъй като води до Индустриалната зона в район „Чаоян", където се намират повечето китайски и чужедстранни компании в Пекин; технологичния център „Джунгуанцуън", Пекинския университет, университета „Цинхуа", много учреждения. Четвъртият (пети) кръг е дълъг е разположен на около 10 км. от централната част на града, дълъг е 98 км. и осигурява връзка със столичните предградия като Хуантие, Шъгъджуан, Динфуджуан и Цъцю. Тъй като е разположен близо до спортните съоръжения, използвани по време на Олимпиадата през 2008 г., столичани наричат този кръг също „Олимпийския булевард". Най-отдалеченият транспортен кръг е шестият. Той се намира на около 15-20 км. от централната част на града, дължината му е почти 188 км., а изграждането му приключи наскоро.
Тази транспортна система на Пекин, както и фактът, че по правило улиците в китайската столица са прави и се пресичат под 90 градуса, създават впечатление за изключително подредено и удобно движение. В обратното обаче имах възможност да се уверя миналия петък, когато около 6 и половина вечерта, точно когато милиони пекинчани се прибират от работа, трябваше да пропътувам двайсетина километра по третия кръг.
Пред перспективата за сменям два пъти метрото и да стоя прав повече от час в претъпкан вагон под земята без климатик, реших да си опитам късмета с градски автобус, пътуването, с който поне обещаваше да ми покаже чара на Пекин на свечеряване. На таблото при спирката „Уандзин", която се намира там, където третия транспортен кръг завива на юг, видях, че до крайната ми дестинация „Гунджъфун" има удобен автобус, който пътува само по магистралата. Предчувствайки как ще си бъда у дома за около 30-40 минути се качих без да му мисля кой знае колко на номер 977, дори успях да седна и потеглихме. Само петдесетина метра след спирката обаче автобусът спря, чакайки автомобилите да потеглят през поредното кръстовище и това чакане продължи близо десет минути. Две минути по-късно ситуацията се повтори, потрети, почетвърти... Автобусът се движеше десетина метра, спираше и чакаше 10-15 минути, после пак потегляше бавно, а изнервени, хората около мен наизвадиха телефони и започнаха да звънят на близки и се оплакват от трафика. „Движим се по-бавно, отколкото ако бухме тръгнали пеша", резюмира очевидното мъжа на седалката до мен и се върна отегчен към някаква игра на телефона си, с която се надяваше да убие времето. На кръстовището пред входа на Пекинския университет, срещу който се намира техлоногичния център „Джунгуанцуън", задръстването бе отвъд всяко въобръжение, а аз загубих пълна представа за времето. Знаех само, че вече пътуваме дълго, прекалено дълго...
Е, и това пътешествие, както всяко друго стигна до своя край, но 20-те километра отнеха почти четири часа. Май бе по-добре да се побутам в метрото, ядосвах се на себе си, но това не ме накара да се почувствам кой знае колко по-добре, гледайки как стрелките на часовника показват 11 и половина.
На следващия ден, все още под влияние на транспортната сага, се порових из интернет и попаднах на едно проучване, поръчано от компютърния гигант IBM, за градовете с най-лоши условия за регулярно пътуване. В челото бяха Пекин, Мексико сити и Йоханесбург. Според 67% от анкетираните в тези градове пътният трафик през последните три години се е влошил и дори е започнал да влияе върху работата им. 65% от хората отиват на работа всеки ден с личните си автомобили, но безкрайните задръствания ги изнервят и им остава по-малко време за сън и семейството. Броят на регистрираните автомобили в Пекин само за първите няколко месеца на тази година се е увеличил с 23.8% в сравнение с миналата, което в цифрово изражение са 248 000 коли. Изследването на IBM обаче показва, че за голям брой пекинчани – близо 48%, ситуацията с транспорта се е подобрила през изминалите три години. Обяснението за това е, че градските власти продължават мащабните инвестиции в подобряване на съществуващата транспортна инфраструктура, изграждане на нова и разширяване на метрото. Независимо от това обаче ако човек реши да попътува из Пекин, особено в пиковите часове, е добре да се въоръжи с голяма доза търпение.
Тодор Радев
