Макар да звучи малко пресилено, така както в България няма град или село без кръчма, така в Китай няма място без салони за масаж. Тези места може да ги познаете по надписите „анмуо" или „туейна" на входа, които означават „масаж", но в някои от тях присъства още една дума – „манжен" или „слепец". Чужденците, който стъпват за първи път в Китай, вероятно биха се сконфузили или най-малкото зачудили каква точно означава табелата с надпис „масаж от слепи хора" („манжен анмуо"), и най-вече с какво този вид терапия е по-специална от обикновената. Отговорът на първия въпрос е очевиден, и наистина става дума за масаж, който се прави от незрящи, а за това какви са предимствата му едва ли някой би ви дал категоричен отговор. Някои казват, че слепите усещат по-добре човешкото тяло, тъй като ръцете са най-надеждните им сетива за общуване със света. За други, лишавайки ги от това да виждат, природата им е дала по-чувствително вътрешно възприятие, необходимо да се разбере невидимата физическа болка. Всъщност, в древен Китай заниманията с масаж са били привилегия основно на слепи хора, за които се вярвало, че притежават свръхестествени способности да виждат и усещат скритото за обикновените човешки очи – жизнената енергия (чи). Днес тези представи продължават да са живи, а незрящите масажисти са високо ценени.

Преди време, разлиствайки всекидневник, попаднах на историята на едно момче, която ме накара да се поинтересувам повече за хората със зрителни проблеми, избрали да помагат на другите. Още като ученик, Джао Бин от град Тунджоу в Южен Китай, губи зрението си вследствие на тежка глаукома. Преди болестта искал да стане механик, но след поредното посещение в очната клиника трябвало да изостави надеждите си. „Когато лекарите казаха, че не могат да спасят зрението ми, почувствах как губя всяка надежда", спомня си този момент младия мъж. По това време Китайската федерация на хората с физически увреждания организира кампания, даваща възможности за обучение, преквалификация и наемане на работа на хора с проблемно зрение, и Джао Бин решава да се запише в курса за масажисти. Преминава успешно началното обучение и се сдобива с диплома, след което продължава да изучава тънкостите на занаята. Новата му професия го отвежда в Пекин, той започва работа в престижен салон за масажи, и се запознава с Ли Юен, директорката на образователния център за незрящи масажисти, благодарение на която стотици хора – подобно на Джао Бин – получават подкрепа и шанс да продължат живота си. Ли дава кураж на младежа, когато животът му изглежда ужасно труден и той е готов да се откаже от поетия път, и го убеждава да продължи да изучава техниките на масажа и подобрява уменията си.

Днес салоните за масаж, в които работят слепи хора, са много и ценени, но това до голяма степен става възможно благодарение усилията на Китайската федерация на хората с физически увреждания. През 1996 г. тя стартира програми за изграждане на обучителни центрове в редица провинции, из цялата страна са открити медицински центрове и клиники, даващи възможност на слепите масажисти да упражняват своите терапевтични способности, предлагат се програми и услуги за намиране на работа след края на обучителния период. През същата 1996 г. към Федерацията е създаден Център за масаж от незрящи, който освен всичко друго се занимава и с изработването на правила за функционирането на сектора. В целия процес е въвлечена и държавата, която през последните десетина години провежда приоритетна политика за обучение и защита на слепите масажисти, включително и на законодателно равнище. Така през 2009 г. влязоха в сила „Административни правила за осъществяването масаж от незрящи хора", с които се стандартизират процедурите за придобиване на квалификация, установяват се четири професионални степени за масажистите – начинаещ, напреднал, старши и майстор, грижата за тяхното обучение е предоставена на Федерацията на хората с физически увреждания, а професионалния контрол – на медицинските власти. Започнало като възможност за слепите хора да се чувстват полезни за обществото, в момента обучението на тези масажисти все повече заприличва на универститетско – освен че трае най-малко три години, по време на него те трябва да изучат до съвършенство принципите и терминологията на традиционната китайска медицина, както и човешката физиология. Впоследствие, всяка година слепите масажисти минават изпит за проверка на уменията им и преминаване в по-високо професионално ниво. Проблеми, разбира се, не липсват. Тъй като професионалните слепите масажисти винаги са били особено ценени, някои собственици рекламират салоните си като предлагащи такава услуги, които обаче на са най-нормални, както и наемат незрящи хора без достатъчно квалификация и опит. Независимо от тези „трикове", уронващи в известна степен престижа на слепите масажисти, тази професия е сред най-желаните от незрящите в Китай, тъй като им помага да водят активен и в максимална степен независим живот, вместо да разчитат на помощта на състрадателни и близки хора.

Тодор Радев