За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
| Начало | Културна панорама | Здраве от Изтока | Икономика | Социален живот | Пощенска кутия |
Осемте безсмъртни даоси
2010-03-30 10:52:49 cri

Даоизмът възниква като учение, а по-късно се превръща в религия, проповядваща живот в хармония със заобикалящия ни свят. Алхимията, астрологията, бойните изкуства, традиционната медицина, фъншуей са неизменна част от практическия даоизъм, докато в литературата, изкуството и фолклора образите, които се асоциират с даоския подход към света са именно на „осемте безсмъртни".

„Осемте безсмъртни" са шестима мъже и две жени, които даоските учители често използвали в своите притчи като пример за подражание, учейки хората как да живеят в баланс и хармония с природата. Те обаче не били божества, а обикновени хора, които се отказали от земната суета, поквара и богатства, за да изучат тайните на природата и живота, съгласно принципите на даоизма. В отплата боговете ги дарили с вечен живот.

Смятало се, че „осемте безсмъртни" живеят на митичните острови Пънлай, Фанчан и Инджоу в Източното море, до които никой кораб не можел да достигне. Когато първият император Цин Шъхуан обединил Поднебесната, той се почувствал толкова могъщ, че решил да победи смъртта и изпратил експедиция в Източно море да открие остров Пънлай и му донесе елексира на безсмъртието. Слугите му обаче никога не се върнали от пътуването, а за „осемте безсмъртни" се заговорило, че прекосявали морето, използвайки магични сили – всеки от тях хвърлял във водите някакъв предмет, който се превръщал в морско създание и го пренасял на сушата, където хората вярвали, че те идват да вършат добри дела и разпространяват даоското учение. 

Вярата, че някои хора могат да постигнат безсмъртие, присъства в китайския фолклор много преди даоизма, но когато това учение придобива популярност, то приема тази традиция като своя собствена. Още във времената на династия Хан са съществували култове към даоси – като Лаодзъ, например, за които се смятало, че получили вечен живот. Групата на „осемте безсмъртни" обаче става популярна доста по-късно – през управлението на династия Дзин (12-13 в.), когато самото им име („ба сиен") се среща за първи път в литературни творби и произведения на изкуството на даската секта „Цюеншън" (Пълно постигане). Най-известният образ на безсмъртните от тази епоха е стенопис в Храма на вечната радост (Юнлъгун) в северния град Жуейчън. През ХV век историите им били обстойно записани, а на минския писател У Юентай дължим една от най-прочутите класически творби, озаглавена „Осемте безсмъртни пътуват на изток", в което имената им са дадени така, както са се съхранили и до днес.

Популярността на „осемте безсмъртни" сред обикновения народ и хората на изкуството, обаче се дължи на това, че те са смятани за символи и патрони на благополучието и дълголетието. Стремежът на хората да си осигурят благословията на „осемте безсмъртни" била толкова силна, че в известна степен те са приравнявани на богове. Образът им е сред най-често срещаните художествени мотиви, техни статуи и изображения могат да бъдат видени върху почти всичко – от картини, пред тъкани до книжни фенери. На „осемте безсмъртни" са посветени специални светилища из цял Китай, като едно от най-известните е в павилиона „Пънлай" в провинция Шандун, техният лик е неизменна част от даоските поклоннически процесии и религиозни ритуали.

Безсмъртните са често срещан мотив в новогодишните рисунки, с които китайците искат да „поканят" в дома си късмета и благополучието, а образите им са сред най-обичаните в традиционния театър.

Освен в изкуството „осемте безсмъртни" присъстват дори в китайската кухня – в Съчуан има десерт, приготвян от осем вида плодове и супа от ферментирал лепкав ориз, който носи името „Пияните осем безсмъртни", а голяма квадратна маса, около която могат да седнат осмина се нарича „масата на осемте безсмъртни".

Присъствието на „осемте безсмъртни" е осезаемо дори и в бойните изкуства. Легенда разказва как веднъж те решили да прекосят морето и спрели за малко в кристалния дворец на морските божества, но били толкова пияни, че направили куп поразии. Божествата се разгневили и между тях започнал бой, по време на който всеки от безсмъртните показал своята част от това което по-късно станало известно като „осемте стила на пияното кунгфу".

От династия Мин датира една анонимна творба, озаглавена „Осемте безсмъртни пресичат морето", в която се разказва как вместо да използват облаци, за да стигнат до сушата, те употребили магическите си сили. От тази случка в китайския е останал един израз, чийто буквален превод означава „осемте безсмъртни пресичат морето, всеки разкрива божествената си сила", и който в днешния език се употребява често, когато става дума за ситуация, в която всеки трябва да даде своя принос за постигане на общата цел.

Тодор Радев

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China