Аз съм Тодор и се радвам, че отново сме заедно на вълните на Радио Китай за чужбина с предаването „Калейдоскоп", в което се опитвам да ви представя многообразието на съвременния живот в тази страна. Сигурен съм, че си спомняте стария виц за осъден на смърт, когато попитали какво е последното му желание, а той отговорил, че иска да научи китайски. И макар за нас българите това да звучи като шега, в нея има и голяма доза истина, тъй като китайският сам по себе си не е сложен език, но това, което го прави да изглежда като „мисия невъзможна" е йероглифната писменост. Действително, ако попитате някой чужденец, говорещ китайски, кое е било най-голямото предизвикателство при изучаването му, със сигурност ще ви отговори че това са хилядите йероглифи. И това е така не само за чужденците, но и за самите китайци, според които познанията върху писмеността са мерило за човешкия интелект. Колкото и парадоксално да звучи, на практика няма образован китаец, който ако отвори вестник или книга, да не попадне на непознат йероглиф – било име или термин, който да знае как се чете или какво означава. От тази гледна точка дискусиите за това дали китайците да продължат да използват йероглифите, дали да възприемат фонетично писмо, какви и колко дълбоки реформи да се правят в писмеността, присъстват – макар и с различна сила – във фокуса на общественото мнение.

Преди 50 години една от големите реформи, след като ККП идва на власт, е именно реформата на писмеността и създадаването на опростени форми на голяма част от най-често употребяваните йероглифи. През тази година обаче едно ново предложение за реформа на писмеността, макар на пръв поглед незначително, разбуни духовете и предизвика доста дискусии за китайската писменост. Правителството направи предложение да се променят 44 от най-често използваните 3500 йероглифа, с мотива „да се адаптират знаците към изискванията на информационната ера, еволюцията на езика и общественото развитие". По същество обаче предлаганите промените са козметични и не променят структурата на йеорглифите, което доведе до въпроса дали изобщо е нужно да се правят. Според изследване на един от най-големите китайски Интернет портали над 80% от хората, които изпозват компютър, смятат, че промените не са необходими и според тях ще доведат единствено до проблеми за книжните издателства, пресата, софтуерните компании, училищата и дори върху китайския иденичност. „Китайските йерофлифи са безценна част от културното ни наследство, завещано и предавано през хилядолетията от нашите предци. Трябва да ги уважаваме и пазим, а не да ги променяме, когато ни скимне", се цитират думите на един от анкеританите в портала. Разбира се, има и противоположни мнения, като това на професионалния калиграф Лиу Дзинбуо от Пекин, за когото реформата не влиза в противоречие с китайската история. „Китайските йероглифи идват от древността, но е възможно да ги променяме, спазвайки определени правила, ако това ще улесни хората. Мнозина от тях, особено по-възрастните, се противопоставят на реформата, просто защото са свикнали с тези йероглифи", смята Лиу. Така или иначе, изправено пред съпротива в печата и Интеренет пространството през август Министерството на образованието реши да изчака, обявявайки, че въпросът не е решен и дискусиите ще продължават. Едва ли обаче ще доведе до въвеждане на промените, защото макар и с не такава сила, една друга дискусия относно китайската писменост набира все по-голяма сила. По време на редовната сесия на Китайския национален политически консултатитивен съвет – върховния консултативен орган в страната, един от неговите членове предложи Китай отново да се върне към традиционните йероглифи отпреди реформата от 50-те години и използвани в момента в Хонг Конг и Тайван, с мотива, че с опостяването на знаците се е загубил културният им смисъл, а векът на информационните технологии, когато хората вече не ползват четка или писалка, на практика е премахнал пречките пред използването и употребата на традиционните форми. Това мнение се споделя от редица китайски учени и интелектуалци, сред които е и Дун Кун от Китайската академия за социални науки (КАСН). „Йероглифите са част от китайската култура, а не просто средство за изразяването й. Тяхната форма отразява разбирането на нашите предци за света и историята", казва той. Освен това – по думите му – структурата на традиционните йеорглифи, представлява синтезирана форма на китайската естетика и от тази гледна точка е изключително важна за местната култура.

И макар в днешен Китай да не са толкова много хората, които могат да четат традиционни йероглифи, техният брой със сигурност се увеличава, особено сред младиите, тъй като в стремежа си да акцентират върху своят национален идентитет, да покажат красотата на древната си култура и се почувстват горди от нея, или дори само да изпеят в караоке-клуб някоя популярна хонконгска или тайванска песен, мнозина учат самостоятелно традиционни йероглифи, които могат да се видят на все повече места – в ресторанти, върху визитни картички, в Интеренет.

Така че, скъпи приятели, ако решите да изучавате китайски се запасете с двойна доза търпение, тъй като може да ви се наложи да учите по два варианта на няколко хиляди един йероглифа.

С това дойдохме и до края на днешната ни среща. Аз бях Тодор и се надявам, че следващата седмица по същото време отново ще изберете предаването „Калейдоскоп". Бъдете здрави и до чуване в ефира на Радио Китай за чужбина!