Здравейте слушатели! Ето че отново се срещаме в рубриката Поглед към сцената. Днес ще продължим темата от предишното предаване, в което започнах да ви разказвам за живата кунг фу легенда Джеки Чан.
Следващият режисьор, с който Джеки работи, открива неговия талант за комедията. Под неговата режисура, Джеки участва в два филма „Змия в сянката на орела" и „ Пияният майстор", където за първи път кунг фу жанра се смесва с комедийния, и се оказва печеливша комбинация. Филмите се превръщат моментално в хитове, а Джеки в звезда. Скоро актьорът решава да опита късмета си в Холивуд, но първият му филм за местната индустрия се проваля и по отношение на заложената идея както и в изпълнението. В следващия си филм на американска земя, той дори играе ролята на японски шофьор. Скоро му омръзва холивудската киноиндустрия и нейната система, също така и факта че повечето хора го възприемат за следващия Брус Ли.
Той за завръща в Хонг Конг дълбоко разочарован. Успешната комбинация от екшън, бойни изкуства, комедия и каскади се превръща в прототип за много от филмите на актьора през 80те и 90те години, включително „Супер ченге", „Криминална история" и др.. След няколко сравнително успешни филма, и пътувания до Холивуд и обратно, Джеки се завръща към своите корени с перфектния „Пиян майстор 2", първата продукция от 10 години с използването на традиционни бойни изкуства. „Пао-пао" е на върха в родния си Хонг Конг, и на път да превземе отново Холивуд, но този път решен да го направи по начина който той иска. През 1995 Джеки се снима в „Сблъсък в Бронкс" с идеята да направи филм, който да се хареса и на американската и хонконгска публика. Сюжета на филма запазва много от класическите за Чан елементи, но се развива в американска среда с участието на американски актьори. Рискът му се оказва печеливш. Успеха в бокс офиса и шума който се вдига покрай актьора в последствие води до създаването на „Час пик", първият изцяло американски проект от години, който е безспорен хит и най-успешният касов проект на компанията Нюлайн досега с приходи от над 110 млн. долара. Мечтата на Джеки Чан да се превърне в световна звезда най-накрая се сбъдва. Вече на средна възраст, Чан се намира на кръстопът, обмисля дали да продължи да рискува живота си във филмовите каскади или да концентрира енергията си повече в комедията отколкото в екшъна. През следващите години той прави няколко филма в Хонг Конг, в сюжетите на които се набляга повече на човешките взаимоотношения. Въпреки продължителния успех с филми като „Шанхайско слънце" от 2000, „Час пик 2" от 2001 и „Шанхайски рицари" от 2003, Джеки скоро се огорчава от Холивуд заради стереотипните роли и липсата на контрол върху процеса на филмиране. Той решава да създаде собствена компания JCE Movies с участието на Emperor Multimedia Group (EMG). С нея той създава не малко филми акцентиращи върху драматичните сцени и роли, което не попречва на продукциите да се представят успешно в боксофиса. Пример за това са „Полицейска история 2"(2004), „Мит"(2005) и „Проект бебе"(2006). Следващият филм на Чан „Час пик 3" регистрира печалба от 255 млн. долара , но се проваля в Хонг Конг със своите 3,5 млн. хонконгски долара в първата седмица от прожекцията му. Първият съвместен филм на Джеки с другата звезда на кунг фу жанра Джет ли „Забраненото кралство" излиза през април 2008 година. По-късно през лятото на същата година, е завършен и другия му филм анимацията „Кунгфу Панда", в която той дублира гласа на Маймуната. През ноември 2007, Чан стартира снимките за филма „Произшествие в Шинджуку", в който актьорът играе ролята на китайски имигрант в Япония. Филмът излиза през април 2009 година.
Може би малко от вас знаят, че Джеки се изявява и като певец още от 80те години. От тогава досега той е издал 20 албума, изпълнени на кантонски, мандарински, японски, тайвански и английски. Често записва и песни към своите филми, някои от които са „Младият господар", „Полицейска история","Мит" и други. През 2007 година, за Олимпиадата в Пекин, Чан записва заедно с други китайски звезди песента „We Are Ready", маркирайки оставащата 1 година до Летните олимпийски игри.
В края на предаването нека чуем тази песен, останете на вълните на нашето радио, до следващата ни среща. Довиждане.
