Неотдавна в Пекин бе приключи едно от най-важните политически събития – сесиите на ОСНП и КНПКС. Представители от почти всички сфери на обществото се събираха заедно и обсъдиха най-горещите теми от доклада за работата на правителството през изминалата година и предстоящите задачи за новата. По този повод нашият приятел Николай Маринов от Асоциацията за предприемачество „Нов път на коприната" ни е изпратил писмо, в което споделя своето виждане относно държавната стратегия на Китай „Един пояс, един път". Нека сека да чуем какво ни пише той.

Инициативата „Нов път на коприната", известна още като „Един пояс, един път", е едно изключително голямо и амбициозно начинание. Тя показва готовността на Китай да поеме лидерска роля в съживяването на световната икономика, но също така носи и много отговорности с най-различен характер: политически, икономически и други. Списъкът със страните, част от бъдещия Път на коприната, е дълъг, но за момента на инициативата се гледа главно, като на план, зад който стои основно Китай. Смятам, че самата инциатива ще има по-сериозно развитие след 2017-та година. Може би през идната 2018 година ще сме свидетели на повече яснота. През настоящета година в Европа предстоят избори в ключови държави, както и други важни решения, свързани с бъдещето на Европейския съюз, включително процесите, свързани с така наречения Брекзит (Brexit). В Съединените щати също настъпват много промени с оглед на това, че има нов президент и състав на конгреса, които от скоро встъпиха в длъжност. В Русия също ще бъде важна година, както и в Китай, където текат много реформи, а също се очакват и значими събития и мероприятия през периода. Не бива да забравяме и ситуацията в Близкия изток, където се очаква с нетърпение спирането на огъня в Сирия, както и стабилизирането на Ирак. Ситуациите в държави като Турция и Либия например също са от значение за бъдещето на „Един пояс, един път".

Относно финансирането на големите инфраструктурни проекти, част от Новия път на коприната, също трябва много да се помисли. Засега голяма част от средствата се очаква да бъдат осигурени от Китай, но със сигурност предоставянето на големи капитали в кратки срокове би било трудно за китайското правителство и за китайските банки. С интерес ще се очаква развитието на процесите около Азиатската инфраструктурна и инвестиционна банка, в която вече бе дадена заявка за участие от няколко европейски държави. За да бъде успешна, в инициативата „Нов път на коприната" обаче трябва да бъде отворена и към азиатските и международните фондови пазари и да въвлече богатите инвеститори от Азия, Европа, Америка и Близкия изток. Много големи инфраструктурни проекти могат да бъдат осъществени с допълнително финансиране от капиталовите (фондовите) пазари, както и чрез публични-частни партньорства, тъй като за правителствата на държавите от инициативата „Един пояс, един път" ще бъде много трудно да осигурят и гарантират пари от националните си бюджети. В тази връзка, диалогът „ЕС- Китай" е изключително важен и подписването на споразуемение за свободна търговия в следващите няколко години би било изключителен успех за двете страни и за бъдещето на „Един пояс, един път".

Наред с големите инфраструктурни и транспортни проекти обаче инициативата „Нов път на коприната" трябва да насочи своето внимание и към малкия и среден бизнес, особено когато става въпрос за подпомагане на предприятия и фирми, създадени от млади хора до 35-годишна възраст. Създадаването на специални международни фондове за подпомагане на малки и средни предприятия към дружеството „Нов път на коприната", създадено от китайското правителство, или към Азиатската инфраструктурна и инвестиционна банка, би било чудесна инициатива. Въвличането на повече неправителствени организиции в популяризирането на „Един пояс, един път", особено в страните от Централна и Източна Европа, но и в други части на Стария континент, също би улеснило работата между Китай и европейските страни върху бъдещето на инициативата и би запознало европейското общество със същността й и най-новите тенденции в реализирането й.