Преди повече от две хиляди години трудолюбивите и смели жители на Евразийския континент откриват пътища за търговия и културен обмен, които свързват азиатската с европейската и африканска цивилизации. Те го наричат „Път на коприната".

Древният Път на коприната по суша представлява маршрут, който свързвал Китай със Средиземноморието. Той започвал от гр.Чанан (днешен Сиан), минавал през провинциите Гансу, Синдзян, Централна и Западна Азия. За първи път той е изминат от Джан Циен, който бил изпратен на дипломатическа мисия на Запад от управниците на династия Хан ( 202 пр.н.е. – 8 г. от н.е.). Понеже коприната била най-важната част от транспортираните по него стоки, маршрутът бил наречен „Път на коприната". В книгата си „Китай" немският геолог и географ Фердинанд фон Рихтхофен нарича с това име маршрута, по който от 114г.пр.н.е. до 127г. от н.е. Китай е търгувал с коприна с Централна Азия и Индия.

Морският път на коприната представлява маршрут по море, по който древен Китай води икономически и културен обмен със света. Той води началото си от династиите Цин и Хан, продължава да е активен през династиите Суей и Тан, процъфтя по времето на Сун и Юан, достига своя връх в началото на династията Мин, а малко по-късно започва упадъкът му тъй като търговията по море бива забранена. Морският път на коприната тръгва от югоизточното крайбрежие на Китай, минава през полуостров Индокитай, страните по крайбрежието на Южнокитайско море, пресича Индийския океан, влиза в Червено море и достига до Източна Африка и Европа. Той се превръща във велик канал по море, чрез който Китай търгува и води културен обмен с чужбина. Освен това насърчава общото развитие на страните по него.