Стартът на строителството на отсечката в Сърбия в рамките на проекта за проекта на железопътна връзка между Белград и Будапеща, постигането на рамково споразумение между Китай и Румъния в сферата на ядрената енергетика, неотдавнашното приключване на китайски проект в Полша за предотвратяване на наводнения в градовете. Това са само част от проектите на формата 16+1, включващ Китай и страните от Централна и Източна Европа, чиято реализация започва бавно да набира скорост.

В края на миналата година започна изграждането на железопътна линия от Унгария до Сърбия, чиято дължина е 350 километра. Изпълнителят на проекта е консорциум от китайски фирми, начело с Китайската железопътна корпорация. В областта на ядрената енергетика, Китай и Румъния подписаха рамково споразумение за съвместно изграждане на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Черна вода", чиято стойност надхвърля 7 милиарда евро. Това е и най-големият проект за сътрудничеството между Китай и страна от Централна и Източна Европа досега. Проектът за предотвратяване на наводнения в полския град Вроцлав, чийто изпълнител е компанията „Синохидро Груп", ще завърши този месец. Това пък е първият напълно реализиран инфраструктурен проект в Полша от китайска компания.

Според анализатори взаимноизгодните контакти между Китай и страните от ЦИЕ са по-ефективни в рамките на механизма „16+1", и се превърнаха в нова отличителна черта на китайско-европейските отношения. Търговско-икономическото сътрудничество между Китай и Европа в областта на инфраструктурата, оборудването от висок клас, финансите и инвестициите непрекъснато се увеличава и задълбочава, а тесните отношения между Китай и ЦИЕ вливат нова енергия този процес.

Ръководителката на китайската делегация към ЕС Ян Йени смята, че Пекин и Брюксел са постигнали важен консенсус по т.нар. „три свързвания": между инициативата „един пояс, един път" и европейската стратегия за развитие, между китайската стратегия за сътрудничество в областта на производствения капацитет и европейския план за инвестиции, и по отношение на сътрудничеството между Китай и ЦИЕ и цялостните връзки на Китай с Европа.

През 2012 година стартира механизма за редовни срещи между ръководителите на Китай и страните от ЦИЕ, и оттогава китайските компании засилиха присъствието си в областта на инфраструктурата в този регион. В момента по моста над Дунав в Белград, изграден с китайски кредит, вече вървят автомобили, ремонтът на електроцентрала Кострац почти е завършил, а в началото на тази година започна проекта за изграждане на нова електроцентрала. В момента строителството на магистралите E763 в Сърбия и в Македония върви нормално. Първият проект, който използва специални кредити от механизма за сътрудничеството между Китай и ЦИЕ на стойност 10 милиарда долара, ТЕЦ Станали в Босна и Херцеговина, също стартира.

На следващо място, добра е тенденцията за сътрудничество между Китай и ЦИЕ в областта на финансите и взаимните инвестиции. В момента в Китай действат около 1000 компании от страни от ЦИЕ. Постепенно се увеличава търсенето на техните вина, млечни продукти, конфитюри и други продукти от китайските потребители, което също е признак за повишаване на търговско-икономическото сътрудничество между двете страни.

В областта на увеличаване на търговско-икономическото си сътрудничество с Китай, страните от ЦИЕ имат няколко предимства. От гледна точка на географското местоположение, ЦИЕ се намира в Евразия, а в този район Европа и Азия могат да се свържат със сухопътна линия, което ще стимулира търговските и човешки потоци между Европа и Азия и между Европа и Китай. Като важно място за свързване на инициативата „един пояс, един път", пристанищните съоръжения, железопътни линии на страните от ЦИЕ ще бъдат важна основа на взаимните контакти между Европа и Азия.

От гледна точка на реалното търсене, транспортната инфраструктура, електроцентралите и промишленото оборудване в ЦИЕ трябва да се модернизира, а недостатъчните средства поради международната финансова криза и европейската дългова криза, влошават ситуацията.

През изминалите години на реформа и отваряне към света Китай натрупа мощни средства и подържа качествен производствен капацитет в областта на автомобилостроенето, производството на желязо и стомана, корабостроенето, химическата промишленост, пристанищните съоръжения, тежката техника и др. Всичко това дава възможност за силна цялостна подкрепа при реализацията на строителни проекти.

За Китай и страните от ЦИЕ силната политическа воля и взаимното допълване създават широко пространство за търговско-икономическото сътрудничество. Относно това, Китай вече представи подробни предложения за бъдеще сътрудничество, включващо изпълнение на договорената между страните в при срещата им в Букурещ пътната карта, свързването на инициативата „един пояс, един път" и стратегията за развитие на страните от ЦИЕ, задълбочаване изграждането на инфраструктура и сътрудничество в областта на производствения капацитет.

Освен това, свързването на китайския производствен капацитет с предимствата, изискванията за развитието на страните от ЦИЕ и ключовите технологии на развитите западни държави е от полза за ускоряване на модернизацията в страните от ЦИЕ при сравнително ниски разходи, увеличаване на заетостта, стимулиране на преструктурирането и модернизация на китайските индустрии, както и за стимулиране на балансирано развитие на Европа и ускоряване на процеса на евроинтеграция.

Съветничката по търговските въпроси към китайското посолство в Полша Лю Лидзюен коментира, че в рамките на инициативата „един пояс, един път" и на формата „16+1", сътрудничеството между Китай и Полша в областта на търговията и финансите върви доста добре. Китай е направил инвестиции в Полша в областите на енергетиката, медицината, комуникациите и др. Полша реализира също така стратегии като „Поглед към Изток" и „Върви към Китай" и е сред учредителите на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции. Според Варшава отношенията с Китай се намират в най-добрия се период.

Унгарският министър на външните работи и икономиката Петер Сиярто заяви, че селското стопанство и хранителната промишленост са изключително важни във външната търговия на Унгария. Унгария има най-много лицензи сред страните от ЦИЕ за износ на селскостопански продукти за Китай и ще продължи да разширява икономическото си сътрудничество с него.