За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
| Начало | Културна панорама | Здраве от Изтока | Икономика | Социален живот | Пощенска кутия |
Интервюто от министъра на регионалното развитие и благоустройството на България г-жа Лиляна Павлова
2017-04-10 16:31:44 cri

 

1. Г-жо Павлова, измина една година от срещата в Белград на формата 16+1 (Китай и страните от ЦИЕ), участие в която взехте и Вие самата. Тогава отправихте покана към китайските инвеститори да участват в повече проекти в България. Как оценявате свършеното през тази година и влязоха ли повече китайски инвеститори в България?

Павлова: За една година успяхме да направим доста неща. Сегашната делегация е на изключително високо ниво. Тя е водена от министър председателя, включва 7 министри, бизнес делегация и народни представители. Това е знак за надграждането на нашето отношение и отворената врата по инициативата. През тази една година нашето правителство разработи и прие стратегия за развитието на пътния сектор, включително в кои конкретни проекти търсим партньори, нещо, което представихме и сега в рамките на срещите през тези дни. Това е стратегията кои пристанища на Черно море и река Дунав, и летища искаме да дадем като възможност за партньорство за процедури по концесия. Това е с което идваме и бих казала, че идваме със сериозен пакет проекти, които можем да предложим.

2. По време на срещи между китайски и български официални лица в последните години се говори неизменно, че сътрудничеството между нашите две страни има голям потенциал – особено в изграждането на транспортна инфраструктура и контактите на регионално ниво. В каква фаза е сътрудничеството в тези две сфери?

Павлова: В изминалата една година имахме редица срещи с държавни и частни компании, които заявих своя интерес. Една от тези компании реши да открие свой офис за Европа в България, в който иска да съчетае нещо, което считаме за изключително важно и подкрепяме. Това е офис свързан с разработването на частна туристическа инфраструктура в комбинация с иновации и образование, т.е. нещо като техно парк. В същото време те поискаха да проучат възможностите за финансиране от тяхна страна на пътя Русе-Свиленград, което е едно изключително важно направление. Така че виждаме вече напредък, компаниите заявяват своя интерес, провеждаме срещи с тях и те ще започнат работата по своите обекти.

3. Кои инфраструктурни проекти в България, според Вас, биха представлявали интерес за китайски инвеститори? Има ли вече такива, по които се работи?

Павлова: Все още няма конкретни проекти, по които вече да се работи, от гледна точка на транспортната инфраструктура. Има проведени преговори и анализи по отношение на автомагистрала Черно море, тунела под Шипка и най-новото предложение с конкретно писмо официално предоставено на министър председателя е за анализа и възможностите да се започне работа по проекта за пътя Русе- Свиленград.

Извън транспортната инфраструктура най-голям напредък с конкретни мерки в процес на реализация и почти завършени са в сферата на земеделието. Открит е специален център за обмяна на информация и опит, създадени са първите производствени заводи, вече има конкретни фирми, които ще започнат дейност, а някои вече и работят в Североизточна България.

4. Съществуват ли планове за изграждане на високоскоростна железопътна линия в България и как виждате евентуалното участие на китайски инвеститори в един такъв проект, особено на фона на подобни договори, които Китай вече е сключил с други балкански страни?

Павлова: Заедно с моя колега министъра на транспорта Ивайло Московски имахме среща с китайския министър на транспорта, а и в рамките на бизнес форума представихме своите приоритетни жп проекти. Ние искаме активно да участваме в инициативата „Един пояс, един път", т.е. с пристанище Варна като един интермодален терминал, както и в пътно-железопътната инициатива. Тя е дългосрочна и не се очаква да завърши в следващите 2 или повече години, а в рамките на 15-20 години. Нашият въпрос беше как Китай възнамерява да изгради този маршрут, защото по направлението Китай- Европа има критични точки, т.е. държави, в които има конфликти, проблемни военни или други действия. Но получихме уверението, че ние все пак гледаме дългосрочно напред, започва се в местата, които са безспорни като направление. От тази гледна точка България е една от най-стабилните държави в тази част на Европа. Комбинацията от пристанищната и жп инфраструктура е една мащабна инвестиция, която би могла да развие и България и да бъде една сериозна част от целия нов маршрут по Пътя на корпината.

5. Преди седмица българското правителство прие проект за споразумение за сътрудничество между МРРБ и китайското Министерството на жилищата и развитието на градските и селските райони. Какво предвижда това споразумение и как оценявате възможностите за неговата реализация?

Павлова: Споразумението дава една добра основа и начало на бъдещото сътрудничество между министерствата. Не знам дали ще успеем да го подпишем, защото министърът е възпрепятстван, но дори и да не го подпишем, то е одобрено и подкрепено от нашето правителство. Уверена съм, че и китайската страна е готова да го подпише. То ще даде възможност да си сътрудничим в няколко основни направления: градоустройството, жилищната политика и строителството. Нашето министерство е и министерство на строителството, което издава сертификатите за качество и на всички строителни продукти, които могат да се ползват на българския пазар. В тази област, ако Китай иска да внася съответна продукция на българския пазар, можем да помогнем и за уеднаквяването на нормите за проектиране, за строителство и стандартите на строителните материали.

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China