Град Тончън, провинция Анхуей е един от древните градове в страната. От тук води началото си известната литературна школа „Тончън", затова градът се слави като „столицата на литературата". В града навсякъде може да се видят културни и исторически паметници. Отличителната особеност на този град обаче са красивите миниатюрни улички.

Уличката, постлана с калдъръм е дълга 100м и широка 2м. Според исторически документи, по времето на император Канси (около 17в.) в града семейството на тогавашния министър на ритуалите Джан Инг се скарало със съседа си покрай изграждането на домовете. Джан Инг бил помолен да разреши спора. Той веднага написва стих, в който изисква своето семейство да отстъпи 1м назад. Съседът бил много трогнат и също отстъпил с 1м назад, ето така днес се е образувала сегашната уличка „Лиучъ" (два метра). През 1956. председателят Мао Дзъдун цитира стиха пред посланика на бившия Съветски съюз за правилното отнасяне и справяне с двустранните отношения.

Началникът на градския музей Джан Дзъгуо е 11-ия наследник на Джан Ин, според него историята на уличката „Лиучъ" не е случайна, тя е плод на дългото развитие на конфуцианството в страната.

„Фактически не познаваме точно и абсолютно правилно културата на школата и елита й. Ако обърнем поглед назад, ще видим, че това е един типичен пример на морала в тогавашното общество."

Днес от някогашните семейни домове на уличката, се е запазил само един павилион. До уличката се намира една болница. Административният началник на болницата Джу Уанбао отвеждайки журналиста до едно старо дърво каза, че според легендата то е засадено от самия Джан Инг.

„Дървото принадлежи на семейството на министъра, защото уличката Лиучъ представлява границата между двете семейства."

От 80-те години на миналия век, се обръща все повече внимание на уличката Лиучъ. През 1985г. тя е обявена за национален културен паметник. През 1993г. е реставрирана, а 6 години по-късно разширена. Заместник началникът на градския музей Джан Гън каза:

„Сегашната уличка бе ремонтирана през 2002г., и възстановен стария й облик, пак на ширина 2м., както и височината на стената, настилката, всичко е направено точно по оригинала."

Днес, Лиучъ се е превърнала в често посещавана туристическа забележителност, спомагайки за просперитета на миниатюрната уличка.

Калиграфът Джоу Гуолян, още от детството си живее на уличката и е свидетел на развитието й през последните десетилетия.

„Роден съм в къщата тук, тогава имаше много стари къщи. Къщата на моето семейство беше много висока и изглеждаше огромна на фона."

За тази уличка главният партиен секретар на града Уан Цян каза:

„Засега ще възстановим дома на министъра, ще я превърнем в място, където хората могат се забавляват или пък отдадат на мисли."

Директорът на болницата до уличката У И ни каза, че болницата е готова за преместването изцяло.

Главният партиен секретар на града Уан Цян ни описа програмата за тази уличка,

„Ще запазим уличката Лиучъ, такава каквато е била според картата от времето на император Канси. Тя ще бъде мястото, което хората ще посещават, за да научат повече за културата на града."

Въпреки че уличката е широка само 2 метра, нейната философия е вплела идеята за традиционната за китайското общество хармония. (Ангелина - Д)