За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
„Светът е едно семейство" – историята на един германски лекар в Китай.
2015-08-24 15:56:32 cri

Преди 76 години, по време на антияпонската война в Китай, над 30 чуждестранни лекари пристигнаха в страната един след друг. Те са по-известни като „Международен медицинска корпус за помощ на Китай". През следващите 6 години заедно с китайския народ те преживяваха и мъка и радост до достигането на победата в антияпонската война и Световната война срещу фаишзма.

С течение на годините, един по един тези лекари напуснаха този свят. За да не забравяме историята и ги запомним, намерихме техните наследници. Ние ще се опитаме отново да се пренесем в онези дни пълни с идеали чрез изследване на исторически материали и разговори със експерти и учени.

Лекарите от Групата са дошли от страни като Чехия, Унгария, Австрия, Румъния, Полша, България и други. Сред тях бил и г-н Ролф Бекер от Германия, който е първият пристигнал в Китай и последният напуснал го. Днес д-р Бекер не е вече сред живите, за неговата история научихме от неговите познати американци от китайски произход Дзоу Нинюен и Ни Вейжу. Те задълбочено са изследвали неговата история и лично са познавали Бекер.

Дзоу Нинюен: „Пет пъти съм го посещавал сам и още четири пъти заедно с Ни Вейжу. Той много помогна на Китай. Считам, че китайците му дължат много. Ето защо когато имахме възможност, често го посещавахме."

Ролф Бекер е роден на 12 декември, 1906 г. в гр. Еберсвалде. Той се преименува на Бай Лъфу по време на престоя си в Китай. Като малък, Бекер става свидетел на дискриминацията и несправедливото отношение спрямо неговите малки приятели евреи, което поражда у него чувство на дълбоко отвращение. Като пораства отива да учи медицина в Хамбург и след избухването на Китайско-японската война на 20 май, 1939 г. заминава от Ливърпул за Китай. След двумесечно пътуване пристига в седалището на Китайския червен кръст - Туюнгуан в гр. Гуйян .

Австрийският лекар Валтер Фройдман е бивш колега на Бекер в групата. Той пише в своята автобиография, че Бай Лъфу „не е искал да си напълни джоба с пари от една страдаща страна, а е желаел да помогне на китайския народ като лекар в най-тежкия момент на войната."

За тогавашните условия в Китай Валтер пише „Леглото беше двупластова рамка от грубо дърво, без никакви постелки и завивки. Гърбовете ни се схващаха от тях. Прозорците пък бяха покрити с хартия вместо стъкло. Имаше и една дървена табуретка за двама души, това бяха всички удобства."

Международната медицинска група е служила не само в Туюгуан. Там, където имало битки, където имало нужда от лекарска помощ, бил разполаган мобилен медицински пункт. През осемте си години в страната Бекер е обиколил няколко провинции като Гуейджоу, Хунан, Хубей, Хънан, Дзянси и Юннан. Ни Вейжу разказва:

Ни Вейжу: „Той разказваше, че обичал да работи на фронтовата линия, в мобилната медицинска група. Веднъж в провинция Юннан групата била настанена в един храм с над 20 скулптури на Буда. Лекарите преместили скулптурите и използвали свободното място за легла, които представлявали дървена дъска сложена върху два стола."

В околия Сюшуей, провинция Дзянси, ранените войници в болницата били над 200. 95% от тях били заразени с краста, много от тях страдали от дизентерия и грип. Всеки ден Бекер извършвал по пет шест операции. Тогава обаче недостигът на пеницилин и хинин бил голям. Трудностите и напрежението не сломили, а стимулирали Бекер. Той пише в автобиографията, „Най-голямото удовлетворение като лекар изпитвам когато успея да спася тежкоболен войник с вливане на течности. С влизането на течностите във вените му капка по капка, виждам как пребледнялото му лице започва да порозовява и се възстановява."

Ни Вейжу представи, че най-голямото главоболие за Бекер в Туюнгуан били въшките сред войниците. Тези паразити са разпространители на петнист тиф. За да се справи с тях, Бекер сам забърквал препарати за обеззаразяване с налични материали.

Ни Вейжу: „Сред неговите пациенти нямаше нито един с въшки. Той ми беше нарисувал един апарат за обеззаразяване, който измайсторил сам. Представляваше една дървена квадратна стойка под нея съд с вряла вода. После слагал униформите на войниците на нея и ги запечатвал. Така се обезпаразитявали. Той бил истински новатор и с голямо задоволство казвал, че при неговите пациенти няма въшки."

Обаче един ден Бекер сам се заразил и за малко да умре. Ни Вейжу разказа:

Ни Вейжу: „Той се зарази с тиф от въшките. Веднъж един американски свещеник посети тяхната група. Като излезе, Бекер започна да трепери и вдигна температура. Той сам си постави диагноза тиф и изгуби съзнание. После един американски лекар го спаси с инжекция."

След края на войната, чуждестранните лекари от групата се връщат по родните краища, но Бекер решава да остане. Той поема поста „директор на бюрото по хигиена в Северен Китай към Службата за следвоенни спасителни работи на ООН". Отговарял за изпращането храни и лекарства до освободените райони. През 1946 г. в гр. Йентай, провинция Шандун, Бекер открил заразната болест Кала-азар. Той веднага създал малка клиника с лаборатория, в която изследвал заболелите. След като открил причинителя на болестта, третирал успешно пациентите с лекарства внесени от САЩ. Благодарение на него, болестта постепенно изчезнала от района.

През 1947 г. Бекер се завърнал в Германия и продължил да се занимава с медицински изследвания. От дъщеря му Катерин Бекер научихме, че баща й никога не забравил Китай. В неговия дом навсякъде имало порцеланови изделия, йероглифи и рисунки, книги от Китай. Добре са запазени и снимките, които направил в Китай.

„Баща ми често си спомняше дните прекарани в Китай. За него това е важен период в живота му. Винаги с вълнение разказваше за Китайско-японската война и се радваше, че е дал своя принос."

Дзоу Нинюен казва, че в един от най-тежките периоди за Китай, тези чуждестранни лекари са се притекли на помощ, без да мислят за личната си безопасност, без да търсят облаги, без да се оплакват от трудностите, а са се стремили да ги надвиват. Това не трябва да се забравя от следващите поколения.

„След първата среща с Бекер усетихме, че китайците са задължени много на тези хора. Тогава условията в страната бяха изключително лоши. Те дойдоха и останаха в Китай дълго. Те ни помогнаха толкова много, но нищо не искаха в замяна. "

Дзоу Нинюен и Ни Вейжу написват заедно книгата „Когато светът е млад" и я посвещават на Бекер и неговите колеги –чуждестранните лекари.

„Освен да разкажем историите на лекарите, ние се надяваме, когато хората прочетат за тези хора от историята, отново да се замислят над целите и ценностите в живота. Понеже подобни доброволци са много способни в различни сфери. Те се заемат с подобно задачи не защото няма какво да правят, а след сериозно обмисляне. След 50, 60 години те все още ясно ще си спомнят какво са направили."

Ни Вейжу заяви, че от древността хората преследват идеята да обединят хората по света. Ако всички са като в едно семейство, помагат си и се подкрепят в трудности, светът ще стане по-хубав.

Ни Вейжу: „Лекарите от Международния медицински корпус напълно изпълните своите идеали на практика, а не само на думи или на лист хартия. Техният дух ни много, много ни трогна."

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China