СНИМКИ - I                                                                                                                            Село Шъдзъ в Чусиунавтономния район на националност И

Традициите на националност И

Провинция Юннан се намира в Югозападната част на Китай, която граничи с Виетнам, Лаос и Мианмар. Релефът тук е предимно планински, а климатът тропически. Освен красивата си природа провинция Юннан е известна и с многообразието от етнически групи, които живеят тук. Една от тях е народност И. Тя е шестата най-голяма етническа група в Китай, чиито представители според статистикитеса около 8 млн. в страната. Освен Юннан те населяват и провинциите Съчуан, Гуейджоу, както и съседните Лаос, Мианмар, Тайланд и други държави в Югоизточна Азия.

В провинция Юннан е създаден специален автономен окръг, където живеят голяма част от представителите на И(彝族). Той се казва Чусиун автономен район на народност И. Тук на височина над 2 400 м над морското равнище далеч от суетата и замърсяването на големите градове в село Шъдзъ(狮子村) хората от И продължават да обработват земятапостарому без помощта на съвременните технологии. Всяко семейство има своето малко парче земя, където отглежда различни култури по напълно екологичен начин. Земята се тори с оборска тор, оре се с водни биволи, а въздухът е чист и навсякъде се носи аромат на цветя и дървета.

Традициите на националност И

Днешните потомци на народност И все още пазят традициите на своите прадеди. 

Някога техентотем бил тигърът, а в миналото ги наричали „Лоло", което в превод означава "тигър и дракон". Изборът на тези две силни и безстрашни животни едва ли е бил случаен, защото в суровите планински условия биха оцелели единствено смелите и издържливите.

Традиционните костюми на националност И са извезани с различни мотиви, като всеки от тях носи някакъв скрит смисъл. Някога всяка девойка притежавала над 300 комплекта от тях, затова всеки ден се обличала в различна носия. Днес тези красиви и пъстри традиционни дрехи все още са част от гардероба на представителите на И, но те ги обличат само на празници или по специални поводи.

Огънят дава живот и представителите на И се прекланят пред тази стихия. Всяка година в края на шестия месец по лунния календар те се събират, палят огън, танцуват около него  и се молят за благословията на боговете, за добра и богата реколта. Този традиционен празник е известен като Хуоба(火把节)или Празник на факлите.

Чаят и оризовата ракия

Хората от И са известни и със своето гостоприемство и сърдечност. Те винаги посрещат гостите си с чаша от местната оризова ракия. Тук на шега казват, че ако на госта му хареса ракията той може да изпие само една чаша, но ако не му хареса трябва да изпие три.

Друга популярна и задължителна напитка за народност И е „печеният чай"(烤茶). Някога всяка девойка била длъжна да усвои тънкостите за приготвянето на този чай, защото никой нямало да я поиска за жена. Първо чаените листа се слагат в глинен съд на огъня и се изчаква те да пожълтеят. Едва след това се заливат с вода. Така полученият чай е леко горчив на вкус, но една чашка от него е достатъчна, за да ободри и тонизира огранизма.

Етническата група И е с древна история. Нейните представители имат не само свой език но и писменост. Някога те дори създали свой собствен календар, който следвал движението на Слънцето. Той се състоял от 10 месеца, като всеки от тях бил по 36 дни. Днес този календар вече не се използва.

Медицината на И

Тъй като живеели в труднодостъпните и отдалечени планински райони, представителите на народност И били принудени да търсят начини сами да се справят с болестите. Така те създали своя собствена традиционна медицина. В много отношения тя се доближава до традиционната китайска медицина, но има и свои особености. Например, ако при лекаря доведат болно дете, той първо извършва специален ритуал, с който гони лошите духове, и след това предписва необходимите билки.

Днес в Чусиун автономния окръг на националност И съществува болница, където лекуват пациентите с методите на тази древна медицина. Там разработват и билкови лекарства, които се твърди, че помагат при проблеми със стомашно-чревния тракт, както и в борбата с рака.

Храната също е като лекарство за народност И. В тяхната кухня често използват различни билки, които събират от дивата природа. Една от тях са листата на китайската сърпица (板蓝根), коят в традиционната медицина се използва като антибактериално, антивирусно и противовъзпалително средство.

Хората от народност И казват, че през пролетта се хранят с цветята, през лятото с - листни зеленчуци, през есента - с плодовете, а през зимата – с кореноплодните, с които ги дарява природата и така съхраняват здравето си.

Екологичното земеделие в Юенмоу и сбъднатата мечта на Гуо Баодзин

Китай е страна с голяма територия. На север климатът е континентален, със студена зима, когато природата се потапя в дълбок сън и нищо не расте, докато на юг в района Юенмоу, провинция Юннан, е точно обратното - този сезон е най-благоприятния за отглеждането на зеленчуци. Освен това въздухът е чист, а почвата плодородна. Именно това привлича предприемчиви китайци от другите провинции да се преместят тук и да отглеждат типичните за севера зеленчуци, като домати, чушки, патладжани и т.н. Гуо Баодзин(郭宝金) е един от тези китайци.

Той е роден и живее в Северен Китай. Въпреки че тогава се занимава с покупката и продажбата на зеленчуци от южната част на страната, земеделието никога не го е привличало. Но един ден му предлагат да дойде в Юенмоу и да опита да отглежда зеленчуците, които растат на север. В началото Гуо си мисли, че да се занимаваш със земеделие е лесна работа. Но много скоро получава добър урок. Той влага спестяванията си в новото начинание и загубва всичко, защото нещата не потръгват, тъй като му липсват опит и знания.

Тогава бащата на Гуо му дава 200 юана, с които да започне всичко отначало.

Първата година Гуо решава да отгледа реколта, но не за да спечели от нея, а за да се научи на земеделие. Тогава той разбира, че всъщност тази област е една от най-трудните. Растенията се нуждаят от грижи през цялото време – от самото засаждане на семето до раждането на плода.

Положените от Гуо усилия и натрупаният опит дават резултат и още през следващата година нещата потръгват. Но основнатаму цел не е просто да продава реколтата си. Веднъж, завръщайки се в родния край, му се налага да отиде на лекар. Той е изумен от големия брой пациенти. Гуо споделя тази своя тревога с възрастен лекар, който му казва, че причина за болестите е храната, която ядем всеки ден.

Тогава Гуо решава да вложи всички усилия и средства, за да предлага на своите съграждани екологично чисти зеленчуци. Той използва натрупания опит и знания на съвремената наука и търси начини как да бъде увеличена продукцията и в същото време продуктите да не вредят на здравето. При отглеждането на зеленчуците той спазва строго определените от държавата стандарти, торовете и лекарствата, които използва, също са безвредни. Като се добавят и чистата околна среда, където те растат, Гуо успява да постигне своята цел.

Но той не спира до тук, а продължава да работи в тази насока и предава своите знания на местните хора.

Така постепенно земеделието се превръща не само в начин за осигуряване на прехраната, но и в любимо занимание за Гуо Баодзин.