Беларуският автомобилен завод произвежда едни от най-популярните в света кариерни самосвали – „Белаз" и в момента един на всеки 3 кариерни самосвала е именно от тази марка. За да разшири присъствието си на китайския пазар, през 2009 г. Беларуският автомобилен завод създаде съвместно предприятие „Джунхан Белаз", чието седалище е в пекинския район Шуни. Коментирайки дългосрочното сътрудничество с Китай, заместник-генералния мениджър на компанията Сергей Ковалевич, казва, че решението им да дойдат на Изток е било правилно:

„В Китай наистина може да се печели. Работя в тази компания от 12 години и виждам, че все повече и повече китайски фирми създават заводи в Беларус. Както и бизнесмени от нашата страна идват в Китай. На фона на спада в световната икономика, Китай се развива с бързи темпове, затова е важен партньор за сътрудничество."

Беларус, която стана независима държава в началото на 90-те години на миналия век, се нуждае от чуждестранни капитали за своя икономически растеж, а през последните години китайското правителство насърчава своите компании да инвестират в чужбина. Сътрудничество между Беларус и Китай вече има сериозен напредък в областта на търговията, икономиката и техниката. Миналата година двустранният стокообмен достигна рекордните 3 милиарда долара.

Разбира се, това е само малка част от икономическото и търговско сътрудничество между Китай и Източна Европа. Чън Мин от Отдела за Европа при Китайското търговско министерство, представя ситуацията с думите:

„През последните години, търговско-икономическото сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа се развива бързо. Двустранният търговски ръст се е увеличил с повече от 10% и всяка година взаимните инвестиции нарастват постепенно. Търговският обем се е увеличил от 3 милиарда щатски долара през 2001 г. на 48.9 милиарда щатски долара през миналата година. Инвестициите ни в Централна и Източна Европа от няколко десетки милиона преди 10 години вече са над 3 милиарда, а тези, които са влезли в нашата страна са над 1.5 милиарда щатски долара."

Бързото нарастване на стокообмена между Китай и страните от Централна и Източна Европа се дължи на непрекъснатото разширяване на областите за търговско-икономическо сътрудничество. През последните години контактите в областта на финансите, туризма и зелената икономика постепенно се увеличават. Розовото масло, кехлибарът, кристалите, бирата, автомобилите и други продукти от Централна и Източна Европа са сред най-търсените на китайския пазар, а китайски стоки за бита пък са популярни в Европа. Коментирайки потенциала за двустранното търговско сътрудничество, професор Джао Джунсю от Университета за външна търговия на Китай казва, че секторът на услугите има капацитет за развитие, добри са перспективите и пред автомобилостроенето и тежкото машиностроене:

„Секторът на услугите включва много области, сред които информационните, производствените, банковите, телекомуникациите и т.н.. Тези сфери са сравнително изостанали в Източна Европа, а китайските компании са с приоритет в това отношение. Съществува голям потенциал за сътрудничество в областта на автомобилите, машините, химическата промишленост, в които Източна Европа има силни традиции."

След задълбочаването на политиката на реформи и отравяне към света на Китай, редица държави от Централна и Източна Европа сами потърсиха търговско сътрудничество с Китай. В същото време Китай предприе редица мерки за подобряване и повишаване на двустранното сътрудничество в правен аспект. Чън Мин от Отдела за Европа при Китайското търговско министерство казва:

„По отношение на правните аспекти, в момента имаме икономически и търговски договори с всички страни от Централна и Източна Европа, договори за насърчаване на взаимните инвестиции, споразумения свързани с морския транспорт и авиацията. Всичко това създава законова база за двустранното търговско-икономическо сътрудничество. От тях най-голямо влияние оказаха 12-те предложения на китайския премиер Уън Дзябао, които той представи на Втория икономически форум между Китай и страните от Централна и Източна Европа".

Форумът за икономическо и търговско сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа се проведе през април тази година във Варшава и бе с историческо значение за двустранните връзки. На срещата бяха обявени 12 мерки, които да съдействат за двустранното сътрудничество, а това на свой ред допринесе за увеличаване на взаимното доверие.

Полша е една от държавите, които установяват най-рано дипломатически отношения с Китай, а през 1950 г. подписват първия правителствен търговски договор. През 2010 г. двустранният стокообмен достигна 11.14 милиарда долара. В продължение на седем години Полша е най-големият търговски партньор на Китай в Централна и Източна Европа, а Китай – най-големият търговски партньор на страната в Азия. Полският посланик в Пекин Тадеуш Чомицки казва, че Китай несъмнено е сред от най-важните търговски партньори на Централна и Източна Европа и полското правителство желае да повишава нивото на сътрудничеството си с него.

„16-те страни от Централна и Източна Европа не са просто едно обединение. Ние имаме една и съща цел - да развиваме сътрудничеството с Китай и да спечелим заедно. Сегашното равнище на двустранното сътрудничество още не достигнало до нивото, което би трябвало да е. През последните 30 години китайската икономика се развива с най-бързи темпове в света и съществува голям потенциал за двустранно търговско сътрудничество."

Страната от Източна Европа с най-много китайски инвестиции в момента – около 2 милиарда евро, е Унгария. Заместник-държавният секретар в унгарското правителство Саболч Такач казва, че Китай е изключително важен търговски партньор на страната му и работят заедно в много области. Г-н Такач се надява в бъдеще стокообменът между тях да се увеличи двукратно:

„Преди две години унгарското правителство предложи ясна дипломатическа политика, отворена към света и особено към Изтока. Китай е много важен и отличен партньор за сътрудничество и се надяваме то да се засили в различните области."

През последните години, зачестиха контактите и посещенията на високо равнище между Китай и Централна и Източна Европа, засилва се и желанието за сътрудничество между компаниите от двете страни. Наред с възможностите обаче, появиха се и редица трудности и проблеми в процеса на изработването на механизми за това сътрудничество. Чън Мин от Китайското външно министерство обяснява:

„Първо, липсва взаимно разбирателство, защото пазарът в Централна и Източна Европа е нов и нашите компании не го познават добре. Ръководителите и хората в този район също не разбират Китай много добре. Второ, визите. Няколко страни от района са в Шенген, а други не са и това създава визови проблеми. Трето, след разширяване мащаба на двустранното търговско сътрудничество, търговските спорове между двете страни ще се увеличат."

Едновременно с това обаче, Чън Мин казва, че независимо от европейската дългова криза и икономическите трудности в Европа през последните години, потенциалът за развитие на двустранното търговско-икономическо сътрудничество все още е голям и перспективите са добри.

Това бе показано ясно и от премиера Уън Дзябао, който изтъкна по време на форума във Варшава, че отношенията между Китай и страните от Централна и Източна Европа са изправени пред важни възможности за бързо развитие и те трябва да ги посрещат с надежда. Ако се грижим повече за семената, които сме засели, със сигурност ще събираме по-богата реколта, обобщи в заключение с популярна китайската народна мъдрост бъдещите възможности премиерът.