Всяка година края на септември и октомври за Цветан и Райна Цаневи от софийското село Побит камък е време за гроздобер и на масата им скоро ще има ново вино. От десетилетия те сами правят напитката на боговете и са натрупали богат опит:

„Най-важното е да се следи процеса на кипене и да не се допусне той да излезе извън контрол. Понякога времето е топло и има опасност виното да стане кисело. Ако не регулираме температурата, вместо вино ще трябва да пием оцет".

По българските земи виното е познато от хилядолетия и до ден днешен хората пазят традиционните технологии за приготвянето му. През последните няколко години износът на българското вино нараства непрекъснато, но пазарите му не бяха на Изток. Един от българин в Китай – Светослав Спасов, е от тези, за които носталгията по родината се гаси именно с родно вино. За съжаление, допреди пет години е почти невъзможно да се открие българско вино на китайския пазар и той решава да направи нещо, на което хората около него гледат като на авантюра.

„Разбрах, че в Китай няма българско вино и внесох 240 бутилки за моя лична употреба. Караше ме да се чувствам по-близко до родината".

В последните десетина години 30-годишният в момента Светослав Спасов живее в югозападния град Чунцин и първоначално е изнасял китайски стоки за България, но след като внесъл българското вино, бизнесът му се променил на 180 градуса:

„Китайските ми приятели проявиха особен интерес към българското вино и реших да го предложа на един голям хотел в Чунцин. По-късно ми казаха, че виното е хубаво и искали повече. Оттогава започнах да внасям по-големи количества и бизнесът ми се подобри значително".

Сега фирмата на Спасов в Китай е изключителен дистрибутор на едни от най-големите винарни в България – „Дамяница" и „Лайт Касъл". Вносът на вино и рекламирането му в Китай пък разширява доста познанствата на Спасов тук. Едно от тях е с пекинчанина Ян Джь, чиято фирма започва да продава внасяното от българина вино в китайската столица.

Историята на Ян Джь с България започва през вече далечната 2003 г. и не по-малко интересно. Тогава той помогнал на български пианист да си намери работа в Пекин и двамата станават добри приятели. Пианистът много пъти хвалил българското вино пред Ян Джь и в крайна сметка разбудил интереса му. Разбира се, като мнозина китайци, Ян не бил особено запознат с културата на виното, но благодарение на своя приятел започнал да се интересува повече и в крайна сметка решил да отиде на място в България и види защо хората там тачат толкова тази напитка. Когато пристигнал, бащата на неговият приятел – почти 80-годишен старец, го возил два часа до най-големия в страната фабрика за алкохолни напитки в Телиш.

Там развели китаеца из избите и инсталациите за производство на спиртни напитки, а Ян станал свидетел на куриозна случка, която предрешила и решението му. Докато го придружавал, бащата на неговия приятел, поискал да се качи заедно с останалите младежи и разгледа басейн за вино, който бил висок 10 метра, но още на първата стълба се препънал и паднал. Останалите се опитали да го разубедят да се качва, но Ян разказва, че тогава видял в очите на стареца детски пламък и по-късно разбрал защо:

„Ако успеем да се качим до върха на басейна ще опитаме от виното. Дядото също много обича да пие, но това вино е толкова скъпо, че малката пенсия едва ли щеше да му стигне и за бутилка. Това беше първата история за българското вино, която научих и разбрах, че за много хора виното е страст".

Продължавайки пътуването си из винарските райони на България Ян Джь успява да се докосне до културата на тази напитка и разбере защо тя е толкова важна част от живота на българите. По думите му, в България се правят две от най-рентабилните вина – „Каберне Совиньон" и „Мерло". Интересна подробност тук е, че първото „Каберне Совиньон" в Китай е внесено именно от България.

През последните няколко години китайците започнаха да пият повече вино. В 2011-та Китай се нареди сред петте държави, най-големи вносители на вино, но делът на българското остава незначителен. Ян Джъ казва:

„Внасям годишно 4 контейнера вино от България с по-малко от 100 000 бутилки. За съжаление, това е много малко".

Бизнесът на Спасов обаче е по-добър от този на Ян:

„Имаме много партньори в Китай, предлагам вино на близо 1500 клиенти. Сред тях са Китайската банка за развитие, „Чайна Мобайл", „Чайна Юником" и други, както и 5-звездни хотели. Поддържаме сътрудничество и с организации на американски и европейски бизнесмени".

По думите му, проблемът е, че българското вино не е известно в Китай и затова той планира повече публични събития като коктейли и промоции, с цел повече хора да опитат и усетят качествата на внасяното от него вино.

Фирмата на Ян Джь също работи за популяризиране на българското вино в Пекин:

„Поддържаме връзки с винарската асоциация в България и със съответното ведомство на ЕС. Освен това, смятам, че трябва да внасяме вино на по-ниски цени и така да достигнем до повече потребители".

На 3 юли тази година Министерство на земеделието и храните в София обяви, че Брюксел е дал зелена светлина на България и Гърция да рекламират своето вино в Китай и за целта, може да ползват фонда на ЕС от 4.6 милиона евро.

Българското посолство в Пекин също работи сериозно за популяризиране на българското вино в Китай. Търговският аташе Нели Нанова казва:

На трапезата на Цветан и Райна Цаневи от Побит камък винаги има кана домашно вино, което те са готови да споделят с всеки гост и приятел, особено ако е дошъл от толкова далечна страна като Китай.

„Китай е голяма държава, докато България е малка, но пък имаме хубаво вино. Каним китайските ни приятели често да идват на гости и да опитат натуралното и чисто българско вино".

В същото време историята на Ян Джь и българското вино продължава. Покрай него той разширява интереса си и към други български продукти и вярва, че за тях има пазар в Китай:

„България е не само вино, има кисело мляко със специфични качества, които са популярни в света. Това е друго нещо, известно за България".

 /Хъ-Т/