През последните години китайското правителство насърчава предприятията да създават заводи в чужбина. Малко по малко скоростта на навлизане на китайските компании в чужбина се ускори значително. Индустрии като машиностроене, автомобилостроене и електроника постигнаха напредък в развитието на пазара в Русия и страните от Централна и Източна Европа. Закупеният от китайската компания Люгун завод за граждански машини на полската компания HSW е пример за сътрудничество с обща печалба.

Компания HSW е една от големите производители на строителни машини в Централна Европа. Участието на китайските инвестиции вдъхва чувство на сигурност сред служителите в компанията. Президентът й Кжиштоф Трофиниак счита:

„Наличието на дългосрочна и стабилна заетост е по-важно от бързата печалба. Стабилната работа и постепенното повишаване на заплатите ще задоволи служителите и им даде чувство на сигурност."

Общите печалби са резултат от сътрудничеството, а основата за него е взаимното доверие. В процеса на преговорите преди покупката, създаването на отношения на взаимно доверие е най-големият проблем. Главният мениджър на компания Люгун в Полша Тан Дзуоджоу посочи:

„През тази една година ние разрешихме на големия проблем с доверието. Липсата на доверие би попречила на сътрудничеството. След едногодишни усилия ние достигнахме степента на доверие, на която се надявахме."

Китайският посланик в Полша Сю Дзиен каза:

„Компания Люгун е най-голямата инвестиционна компания на Китай в Полша и е успешен пример. Надявам се повече китайски компании да развиват полския пазар."

Успешната практика на Люгун Груп засилва самочувствието на китайските предприятия да „излязат в чужбина". В представения от Уън Дзябао доклад за работата на правителството пред първата сесия на 12-то ОСНП се отбеляза ускоряването на стратегията за „излизане за чужбина" и повишаване на комплексната конкуренция.

„Трябва да продължим да обвързваме чуждестранните с местни инвестиции, да подкрепим „излизането в чужбина" на предприятията, както и открием ново пространство за икономическо развитие."

През последните години китайската автомобилна индустрия полага усилия в развитието на чуждестранния пазар. Компаниите Грейтуол, Чери, Хайма и Джили са едни от първите осъществили международни сливания и поглъщания и създаване на заводи в чужбина. През м. февруари миналата година, заводът на компания Грейтуол в България бе пуснат в експлоатация. Той е първият завод на китайска автомобилна компания в ЕС. Годишният му капацитет е 50,000, има повече от петстотин служители. Представителят на 12-то ОСНП и президент на компанията Грейтуол Уан Фънин каза:

„След внимателно обмисляне, ние избрахме страна-пазар със стабилни политически и икономически условия, и която поддържа стабилни отношения с Китай."

Благоприятните търговски и инвестиционни условия са най-големите предимства в привличането на чуждестранни инвестиции. Българският министър на земеделието и храните Мирослав Найденов посочи, че българското правителство полага усилия в тази област:

„България е държавата с най-ниски данъци в цяла Европа. България е държавата с най-добра финансова стабилност. България е с най-нисък бюджетен дефицит, тя е между трите държави в Европа с най-нисък бюджетен дефицит."

Търсейки сътрудничество в чужбина, от значение е избягването на търговския риск. Според статистически данни на Търговското министерство, успеваемостта на китайските компании в чужбина е около 40%, което е 15% по-високо от средното ниво в света. Относно това, финансовият анализатор Йъ Тан посочи:

„След сливания и поглъщания, китайските компании са изправени пред няколко риска. Първо е разбирането и овладяването на местните закони при производството. Вторият риск е технологията. Дали наистина се нуждаем от новите технологии."

Заместник главният мениджър на автомобилна компания „Хайма" Хуан Фуин счита, че преди развиването на чуждестранни пазари е необходимо да се направи следната подготовка:

„Първо е необходимо да се организира пазарно изследване и намерят продукти, подходящи за местния пазар. Второ, партньорите трябва да се избират внимателно. Трето, трябва да се обърне внимание на качеството, да се предоставят услуги след продажбата."

За повечето китайски компании по-дългосрочната стратегия е развитието на пазара на ЕС. Бившият премиер на Унгария Петър Медеши е посещавал много пъти Китай и добре разбира китайските предприятия. Той каза, че Унгария желае да бъде мост за китайските предприятия за навлизането им в европейския пазар.

„ Населението на централно-източна Европа е 120 милиона. Китайските предприятия могат да влязат в европейския пазар чрез Унгария. Ние имате развита инфраструктура и искаме да повишим стандарта на живот на народа. В Унгария има Център за търговия с китайски марки, чиято цел е да съдейства за влизането на китайски качествени продукти в района. Унгария може да бъде важен посредник. Ние им помагаме да навлязат в пазара чрез предоставяне на услуги като логистика и търговско финансиране, с цел те да участват в различни проекти."

Инвестициите на китайските предприятия не само повишават заетостта в района, но и съдействат за двустранната търговия. Заместник държавният секретар на Унгарското външно министерство Такаш Заболш каза:

„Сред страните от Централна и Източна Европа, Унгария е получила най-много инвестиции от Китай, т.е. около 2 милиарда евро. Освен това търговският обем между Китай и Унгария е около 9 милиарда щатски долара. Ние сме си поставили една огромна цел, т.е. да удвоим двустранния търговски обем през следващите няколко години."

Заместник директорът на Китайския университет за външна икономика и търговия Джао Джунсю каза:

„Отрасълът на услуги е важна област за развитие. Информационните, производствени, банкови, мобилни услуги с добавена стойност и др. в Източна Европа са сравнително изостанали. А китайските предприятия имат по-голяма конкурентоспособност в тези области. Перспективата за сътрудничество на Китай с Източна Европа в автомобилостроенето, машиностроенето, оптиката и химическата промишленост е голяма."

Как Китай да използва предимството си и гарантира отлична конкуренция в процеса на развитие на чуждестранните пазари? Председателят на ОСНП Уан Фънин предложи правителството да изработи съответни закони, с цел стандартизиране на конкуренцията и създаване на добър имидж на китайската марка.

„Ако страната не насърчава доброкачествения износ, това не само ще доведе до ниска конкуренция, но и ще окаже отрицателно влияние на марката „произведено в Китай"."

Сега все повече китайски предприятия се отправят към чужбина. Обаче как истински да навлязат в местното общество? Обществената отговорност на предприятията е най-важна. Заместник търговският министър Гао Хучън каза:

„Поощряваме предприятията да организират международни сливания и поглъщания и инвестиции под различни форми, да ускорят внедряването си, като в същото време изпълняват своята законова, социална и морална отговорност."

Навлизането на китайските предприятия в чужбина започва преди 30 години. Пътят им до чуждестранните пазари обаче е още дълъг.