Водеща: Известно е, че китайците обичат вкусната храна. Това е една от причините чужденците да откриват ресторанти в Китай. Българската кухня също предлага вкусни ястия. За жителите на Шанхай вече е възможно да я опитат, защото там наскоро бе открит ресторант, който предлага типични за българската кухня ястия. Собственикът на ресторанта Валетин не се учудва, че в Китай се разхищава храна. Той не може да разбере хората тук и съжалява, че се стига до това, особено поради факта, че по този начин се демонстрира богатство.

Валентин: Като видя колко храна е останала след като си е тръгнал клиентът, аз направо искам лично да я изям но не и да я изхвърля, защото знам, че тази храна е много хубава и е направена от много добри и качествени продукти и ми тежи на съвестта да изсипя всичко това в кофата за боклук.

Ние обикновено казваме на клиентите, че порциите са големи и ги съветваме да поръчват по нормални количества, но много от тях го приемат като че ли ги мислим за бедни и за това, че не могат да си позволят да си поръчат много ядене, при което резултатът е пълни чинии с храна в кофата за боклук.

Водеща: Навсякъде по света е популярна концепцията да се цени храната. Някои считат, че това дали разхищават храна или не си е тяхна лична работа и ще поръчват колкото си искат. Те харчат собствените си пари, а това няма никаква връзка с обществото. Вие как мислите?

Чън: Не е проблем човек да е богат, но не бива да разхищава. На богатството трябва да се гледа в по-широк план - то е държавно богатство и богатство на народа, а не лично. Когато селяните отидат в градовете, те виждат как богатите разхищават това „богатство" и чувстват дисбаланс в сърцата си. Всъщност това е неуважение към труда им, затова не се чувстват добре. Вредата от разхищението е голяма и не бива да го подценяваме. Има една древна поговорка, „Дете на богатото семейство е гордо". Какво означава „гордост"? В случая тя е признак на разлагане, а разлагането на отделните личности ще доведе до разлагане на държавата, което от своя страна ще доведе до много сериозни последици.

Водеща: Повечето хора осъзнаха сериозността на последиците от разхищението, затова се поде инициативата „Да изядем всичко в чинията". Много хора я подкрепиха.

„Инициативата е добра. Да се спестява е добра традиция на китайския народ."

„Подкрепям мероприятието. Аз постъпвам точно така и карам приятелите около мен да ме следват."

„Смятам, че когато поръчват храна китайците държат на това какво впечатление ще оставят пред останалите. Затова поръчват по много ястия. Ако не остане нищо, значи са се изложили. Тази инициатива е положителна. Трябва да я подкрепим."

„Да се разхищава е позор! Когато разхищаваш, трябва да помислиш за децата, които не могат да ходят на училище и за хората, които нямат какво да ядат."

Чън: Инициативата да се спре разхищаването на храна отразява духа на народа ни.Трябва да ценим храната, а не да я разхищаваме. Нашият народ поощрява спестяването от древността. Ако разхищаването се превръща в тенденция, това означава, че народът се променя и тази промяна е много сериозна. Предлагам да отстояваме това мероприятие, което е от полза за развитието на държавата, щастието на народа и стандарта на цялото общество.

Водеща: Научихме, че на тазгодишната сесия на ОСНП и КНПКС пестенето се поощрява. Като представител на ОСНП за втори път, виждате ли промени?

Г-н Чън: За втори път съм представител на ОСНП. (Един мандат е 5 години.) Откривам големи промени. Аз специално наблюдавам ресторантите от близо. Преди в чиниите оставаха много ястия, а сега са почти празни. Всеки поръчва според това колко може да изяде. Когато седнеш в ресторант, преди имаше много допълнителни неща, сега предлагат само вода, ябълки и круши. Преди по пътя за участието ми в сесията ни водеха с полицейски коли, а сега няма такива. Преди в народната зала имаше много цветя, а сега няма. Всичко е аранжирано много скромно. Чувствам се много добре така. По този начин се спестяват много ресурси. Считам, че правителствените ведомства полагат много усилия в борбата с разхищението. Това е много добро начало.

Водеща: Съществува тревога, че инициативата няма да продължи дълго. Как може тя да се превърне в дългосрочен механизъм?

Г-н Чън: На тазгодишната сесия предлагам да се изработи „Закон за борбата с разхищението в Китай" възможно най-бързо. Ресурсите в държавата ни не достигат. За да имаме устойчиво развитие, трябва не само да създаваме неща, но и да ги спестяваме и натрупваме. От една страна, трябва да разпространим сред хората идеята да свикнат да спестяват, а от друга трябва да определим границите на търпението. Само чрез изработването на закон може да разрешим въпроса от корен. Мисля, че много хора ще подкрепят моето предложение. Нашето поколение преживява бедни години и знаем колко бе трудно да постигнем днешния щастлив живот. Надявам се, че всеки ще оцени това, което притежаваме.