ВОДЕЩА/ПЕКИН/: Пекинската опера на Китай е наричана още "Опера на Изтока" и е традиционно китайско изкуство. Тъй като произходът й е от Пекин, затова получава името "Пекинска опера". Досега пекинската опера вече се развива над 200 години. Тя е съставена от няколко древни местни театри, театъра "Хуей" от южен Китай оказа най-голямо влияние върху Пекинската опера. През 1790 г., артистите от "Хуей" за първи път влизат в Пекин и участват в представленията, в чест на рождения ден на императора. След това, артистите от "Хуей" постоянно идват в Пекин на представления. Поради постоянното пътуване, "Хуей" поема все повече характеристики и спецификата от другите видове театри и по този начин, нивото на представленията му се повишава непрекъснато.
В края на 19-ти век и в началото на 20-ти век, след 10 годишно обединение и развитие, пекинската опера е оформена и бързо става най-големият театър в Китай. Тя се намира на първо място, защото притежава най-разнообразни програми, известни артисти, голям брой зрители и най-широко влияние в цялата страна.
В края на 18-ти век, пекинската опера се намира във върхов период. Тогава, тя не само е популярна сред обикновените жители, но и е любим начин на императорите за забавления. Използвайки благоприятните условия, предоставени от двореца, пекинската опера се развива значително в областта на декорите, костюмите, грима, сцена и др.
От 20-те до 40-те години на миналия век, пекинската опера е във втория период от бързото си развитие. През това време се появяват много школи. Най-известните 4-ма представители от школите са Мей Ланфан ( 1900г.-1968г. ), Шан Сяоюн (1900г.-1975г.), Чън Иеанчю (1904г.-1958г.) и Сюн Хуейшън (1900г.-1968г.)./Предлагам това да се съкрати/. Във всяка школа има голяма група известни артисти, те показват красота на пекинската опера на сцените в Пекин и в Шанхай.
ВОДЕЩА/СОФИЯ/: Кои са звездите на Пекинската опера и има ли интерес от страна на младите изпълнители към това изкуство днес? Как се продължават традициите?
ВОДЕЩА/ПЕКИН/: Мей Ланфан ( 1900г.-1968г. ) е един от най-известните артисти на пекинската опера в Китай. Той започва да учи операта от 8 годишна възраст, на 11 години, за първи път излиза на сцената, а през последните 50 години, той полага неуморни усилия в усъвършенстване на пеене, четене, танца, музика, дрехи и грима на ролята Дан, и оформя своя необикновен стил. През 1919г., китайската група, начело с Мей Ланфан дава представления в Япония и за първи път, в чужбина може да се види пекинска опера. През 1930г., той и неговата група отиват в САЩ на турне, то преминава с пълен успех. През 1934г., зрителите от Европа за първи път виждат пекинска опера.
След въвеждането на реформата в Китай през 80-те години, пекинската опера отбелязва ново развитие. Като традиционно изкуство, тя получава специална подкрепа от централното правителство. Сега, в театъра в Пекин "Чан-ан", постоянно има представления на пекинска опера. Ежегодният конкурс на изпълнителите на пекинска опера привлича хора от целия свят, които обичат това изкуство. Пекинската опера е един от традиционните компоненти в контактите между Китай и чужбина.
ВОДЕЩА/СОФИЯ/: Как изглеждат представленията на Пекинската опера днес? Какви са основните сюжети и герои?
ВОДЕЩА/ПЕКИН/: Пекинският театър е основан върху принципа на маските, на фиксираните персонажи. Още щом види костюма и грима на действуващото лице, зрителят вече знае какво може да се очаква от него. Главните традиционни персонажи – роли, амплоа – на пекинския театър са пет на брой.
Първата роля се нарича шън. Това е мъжка роля. Шънът може да бъде военен или обикновен цивилен. В последния случай, ако шънът е стар, той носи името лаошън – тогава той говори с обикновен глас и носи брада от косъм на як. Ако шънът е млад, той се нарича сяошън, няма брада и говори с фалцет. /Предлагам това да се съкрати/.
Втората роля се нарича дан. Това е женска роля (която понякога се играе от мъже). Ролята дан има повече подвидове. Най-важният от тях е джъндан – това е младата героиня, прекрасна и добродетелна. Джънданът е наистина олицетворение на китайската женска грация... Друг важен подвид на ролята дан е прислужницата, хитрата комбинаторка. Тя е гримирана и облечена приблизително като красавицата, само че не носи дълги ръкави. Нарича се хуадан, което не й пречи да бъде по игривост и кокетство родна сестра на всички шекспирови слугини. Ако пък героинята, облякла военни доспехи, развърти меч и влезе в смел двубой с накичените със знамена брадати военачалници, тя е вече удан; има ли в ръцете си театралния камшик мабян, тя е вече даомадан, което означава амазонка с мечове. /Предлагам това да се съкрати/. Разбира се, на пекинската сцена играят и стари жени, които по принцип са добри, но могат да бъдат и лоши, сплетници, отровителки.
Третата роля на пекинския театър е чоу. Това е мъжка комична роля, обикновено носеща отрицателни качества. Чоу са най-често хитреци, измамници, глупави чиновници. Те са облечени простовато и ходят смешно, малко приведени, търкайки ръце и озъртайки се. Отличителен белег на техния грим е бялото петно във форма на пеперуда, което обхваща очите и носа. Отвесните чертици, съединяващи горните и долните им клепачи, ги правят още по-близки до обикновени клоуни.
ВОДЕЩА/СОФИЯ/: Всичко това е много интересно и особено как се прави подбора на актьорите. Коя все пак е най-характерната роля за Пекинската опера и може би най-трудната за изпълнение?
ВОДЕЩА/ПЕКИН/: Но пекинският театър би загубил половината от своята екзотична прелест, ако не беше четвъртата негова роля: дзин или дахуалян, което означава големи пъстри лица. Това са чудовищните фигури на земни или небесни сановници и пълководци, които ни бяха направили тъй силно впечатление на първия спектакъл. Те са обикновено военни и като такива – грубовати, смели, пламтящи от нетърпение да се хвърлят в бой. Дахуалян са най-разкошно облечени от всички роли на пекинския театър. Лицата на тези големи пъстри лица са наистина големи и пъстри. Актьорите, които играят тази роля, бръснат предната част на косата си, тъй че челото им изпъква напред и придава на цялото лице неестествен размер.
Освен тези четири главни роли и в пекинския театър съществуват ролите на онези, които казват: „Царю, на двора има бой" или „Госпожо, чаят е сервиран". Те са обикновено гримирани надве-натри и се наричат мо.
ВОДЕЩА/СОФИЯ/: Да разкажем сега за едно от най-отличителните и впечатляващи неща в Пекинската опера - рисуваните маски на лицата на актьорите. Чела съм, че актьорите ги гримират часове преди да излязат на сцената. Какво символизират различните маски?
ВОДЕЩА/ПЕКИН/: Най-невероятното в пекинската опера са различните пъстроцветни маски. Увереност и неувереност, красота и грозота, добродушие и коварство, великолепие и бедност, качествата на всякакъв човек може да се изразят чрез маски. Особено различните цветове символизират различни характери на героите.
Белият цвят, който в Запад символизира невинността, в пекинския театър говори за подлост и двуличие. Синият цвят тук означава жестокост. Червеният – този любим цвят на китайците – е цветът на честността и великодушието. Черният цвят означава смелост и духовна сила. Освен това има ред комбинации: лицето на смелия военачалник от „Трицарствието" Джан Фей например е изпъстрено с бяло и черно (смелост и буйна кръв) с прибавка на червено (приятен характер).
ВОДЕЩА/СОФИЯ/: Освен с маските, китайската опера се отличава и с липсата на декори, което я прави наистина твърде различна от западната култура и интересна за европескийските зрители.
ВОДЕЩА/ПЕКИН/: Друга характерна, вече известна по целия свят черта: пекинският класически театър не познава декора.
Наистина, както при таетъра на децата, масата и столът са главният и почти единствен аксесоар на китайския постановчик. Но колко неща могат те да заместват! Масата може да представлява стена, площадка, покрив, планина. Столът може да представлява мост, врата на затвор, пещера. Стол, маса, къс платно – това е всичко. Цялата останала обстановка трябва да бъде създадена от самите актьори.
ВОДЕЩА/СОФИЯ/: Откриват ли се нови театри на Пекинската опера в Китай? Каква е цената на билетите за едно представление и популярон ли е това изкуство сред китайците и най-вече сред владите хора?
ВОДЕЩА/ПЕКИН/: Освен традиционния театър за пекинска опера „Чанан", през последните години в китайската столица бяха открити нови театри като „Мейланфан", чието име идва от един от най-известните изпълнители на този жанр, „Тиенчао" (Небесен мост), зала „Лиюен" (буквално означава „крушова градина", в страната Лиюен специално сочи театрална група и персонаж) и други. Почти всеки ден има спектакли на пекинска опера, а билетите са между 100 и 1000 юана. За обикновените китайци цените не са ниски, но те продължават да привличат много любители на театъра. За съжаление обаче, огромната част от зрителите са възрастните хора.
През последните години бяха предприети редица мерки за разпространение на пекинската опера, като например организиране на спектакли в училищата, безплатни билети за учениците и други.
Като цяло, през последните десет години, пекинската опера се развива добре и е по-популярна сред китайците. Ако обаче съпоставим любителите й с огромното население на страната, пекинската опера има още дълъг път за развитието и разпространението си. В Южен Китай, с изключение на Шанхай и още няколко от по-големите градове, тя почти не се слуша.
ВОДЕЩА/СОФИЯ/: Пекинската опера се радва на особена популярност в света. Знаем, че китайската опера няма аналог дори и в Азия. Пътуват ли често тези представленията и кога да очакваме Пекинска опера в България?
ВОДЕЩА/ПЕКИН/: През последните години пекинската опера обърна поглед към света, всяка година в Япония, Канада и САЩ, където живеят повече китайци се дават представления. Надявам се, един ден пекинската опера да стигне и до България, за да могат българите да се насладят от първо лице на този традиционен китайски театрален жанр!
