ЕДНА МОЯ ИСТОРИЯ СВЪРЗАНА С КИТАЙ

Любовта позволява да избягаме извън вечните окови. От вечния възход, който е само вечно падение. Тя ни тика извън самите нас. Тя разчупва дяволския кръг. Да обичаш значи да забравиш света, минаващото време, нещастието, че съществуваш. Значи да забравиш себе си в полза на нещо друго. Значи да откриеш истината отвъд привидностите и да избереш трайното пред мимолетното.

Моята първа любовна история се зароди през един прекрасен майски ден, когато пролетта беше в разцвета си, животът в Стара Загора кипеше, а хората се наслаждаваха на приятната атмосфера навън. Като всички останали, аз прекарах деня си в разходки на открито със семейството си и приятелите си, но преди слънцето да залезе се зароди идеята за посещение на гостуващият цирк в града. Първоначално бях доста скептична и неуверена в желанието си да гледам представление с куп малки дечица. Мислих доста и накрая взех решение, което по-късно щеше да промени живота ми завинаги.

Представлението в действителност беше уникално, забавлявах се, радвах се, смях се. Местата, на които бяхме седнали бяха съвсем близо до входа на акробатите и можех да видя всеки, който се подготвя за предстоящия си номер. Често се обръщах назад, за да ги гледам, но при едно от бързите ми поглеждания се спрях на него, едно момче от китайската трупа Хабей. Той тъкмо поглеждаше нагоре към мен. Погледите ни се срещнаха и едновременно се усмихнахме. Този момент завинаги ще остане запечатан в съзнанието ми - нашата първа среща. Вечерта след шоуто не спирах да мисля за това, исках отново да го зърна дори и за миг. Не можех да обясня чувствата и желанията си, бях водена единствено от вътрешните си подбуди и реших, че трябва да се върна отново в цирка на следващия ден.

Желанието ми се сбъдна, намерих подходяща компания и с неспиращо любопитство за предстоящото се запътихме към шапитото на Балкански. Когато вървях към мястото си, очите ми непрекъснато го търсиха. Жадувах да го видя. Представлението започна и не след малко представиха и трупа Хабей. Не се интересувах цякостно от шоуто, а само от моя любимец. Той беше приковал съзнанието ми. Следях движенията му, радвах се на успеха му, ръкопляслах само за него. След първата част от артистичната програма, имаше пауза, през която той се настани на едно от свободните места. Непрестанно го гледах, но той не се обръщаше често. Брат ми беше харесал изпълнението на китайската трупа, за това и отиде да му поиска автограф, а аз така и не го заговорих, защото не ми достигна смелостта.

На следващия ден отново мислих за случилото се. Исках да върна времето назад, за да поправя грешкта си, но това беше невъзможно.

Минаха 4 дни, а вълнението ми по това момче така и не ме напусна. Реших, че имам нужда от моя трети, последен шанс. Разказах всичко на приятелите си и те бяха моята морална подкрепа. Придружиха ме до самия цирк, но на това място вече нямаше и следа от него. Ден по-рано от регламентираното всички си бяха заминали, а аз бях по-разочарована от всякога, защото не получих своя така мечтан трети шанс.

Пролетта отмина и лятото дойде. Вече бях започнала да забравям за китайското си увлечение, защото ми се виждаше като повече от невъзможно. Мислех за съвсем други неща. Предстоеше ми лагер-школа по астрономия и трябваше да се подготвя за нея.

Дойде месец юли, заминах на дългоочакваната си почивка. Всеки ден правехме различни неща и научавахме много. Сутрин правихме съзвездия от миди и водорасли, а вечер наблюдавахме луната. В програмата на лагера беше заложено да посетим аквапарк Paradise в Несебър. Не се вълнувах твърде много. Това щеше да е един пореден обикновен ден от лятната ми ваканция, но отново грешах.

Настроението в аквапарка беше приповдигнато. Всички бяха усмихнати и щастливи. Аз се подготвях в съблекалните, когато една от приятелките ми връхлетя с вик: „Китайската трупа е тук". Първоначално се усмихнах, защото не вярвах, но излязох навън, за да се уверя.

Не можех да повярвам на очите си, не очаквах че някога ще получа своя трети шанс. Наистина цялата трупа беше там. Момчетата почиваха до обяд, а в 12:00 часа представяха един от номерата си, а вечер работеха в цирка. Съдбата по неведоми пътища ме доведе отново при тях. Този път трябваше да направя необходимото и да се запозная с него. Срамувах се, но знаех, че не бива да изпускам момента. Доближих се до него и го заговорих. Той ми каза името си – Бин и ме покани на представлението вечерта, а аз приех с удоволствие.

Вечерта посетих цирка за пореден път. Бин ме чакаше в края на шоуто, за да поиска телефонния ми номер. Усмихна ми се с красивата си усмивка и ме изпрати. Чувствах се като че ли летя в облаците и не можех да повярвам, че това се случва не мен. С нетърпение очаквах следващия ден. Не знаех дали ще се обади, но се надявах силно. За щастие не се наложи да чакам твърде дълго. Още преди обед получих смс с покана за среща.

Видяхме се пред цирка. Той предложи да се разходим в стария град на Несебър. Спомените ми от този ден са вълшебни, сякаш лично преживявах приказка. Държахме се за ръце и разговаряхме. Аз бях в мир със себе си, сякаш нищо не ми лисваше. Този ден беше началото на нещо прекрасно.

До края на почивката си в Несебър прекарвах дните с Бин, а вечер той ме чакаше пред цирка с билет в ръка. Гледах едно и също шоу 7 поредни пъти, като всеки път когато Бин не беше на сцената, сядаше до мен, обгръщаше ме с ръка и наблюдавахме колегите му заедно. Толкова бързо отминават хубавите дни. Лагерът свърши и трябваше да се разделя с любовта си. Не знаех дали ще можем да се виждаме отново, не знаех дали връзката ни има смисъл и най-вече бъдеще. Той се разплака, прегърна ме, предложи ми да избягаме заедно, не в Китай, не в България, а някъде другаде, където ще можем да изживеем любовта си, но за жалост нито аз, нито той бяхме в състояние да предприемем нещо толкова импулсивно и необмислено. За това се раздвахме на всеки един момент заедно, сякаш беше последен.

Лятото мина неусетно. През октомври трупата заминаваше за Китай. Дойде последният миг на раздяла. Бях с Бин на летището, радвахме се един на друг. Прегръщахме се силно и си обещавахме, че ще се видим отново.

Историята ми с Бин, връзката ми с Китай ще остане завинаги един прекрасен момент от живота ми, но се надявам, че тази история ще продължи някой ден и съдбата отново ще ни срещне.

Дори и сега, когато се връщам назад и пиша за преживяното, се чувствам щастлива, защото бях главна героиня в една вълшебна приказка. Изживях прекрасната си първа любов, която остави трайни следи в сърцето ми.

Кристина Стефанова Стефанова

гр.Стара Загора