Как една китайска мъдрост ми спаси живота

За мен дълго време Китай беше далечна и екзотична страна с древна история, голям принос към световните открития, с прекрасният театър на сенките и многобройно населениe.

В средата на 90-те на 42 г. преживях исхимичен инсулт, а след година ме съкратиха от работа. Човек винаги мисли, че това, което се случва на другите няма да го сполети. Много приятели и познати бяха принудени да започват отначало, да си изкарват хляба не с това, което са учили или обичат. Аз, макар и завеян филолог, разбирах, че живея в размирни времена и реших да се презастраховам като завърших още едно образование. Според мен много подходящо, конкурентно и най-вече допълващо първата ми специалност – „Книгоиздаване, редакторска дейност и полиграфия". Имах стотици публикации в местния и централния печат, а в града имаше достатъчно вестници, издателства и… приятели, които ги ръководеха. Честно казано не виждах как великотърновския театър ще остане без драматуржката си. Вече петнайсет години съвестно си изпълнявах задълженията. Бях всеотдайна жрица на Мелпомена. В кръвта ми има още една съставка – театралната. Дъщеря ми като малка все казваше, че театърът й отнема мама, но аз не й обръщах внимание, а стоях на работното си място от сутрин до вечер. Беше се реализирала най-голямата ми мечта – да се занимавам с театър. Толкова много неща научих там! С толкова интересни творци общувах! Там се изградих като личност. „Много хубаво – не е на хубаво!" е казал народа. Дойде театралната реформа. Чакахме да закрият оперетата, а от София „ликвидираха" драмата. Дори не си давахме сметка какво ни предстои за напред. Как животът ни ще се обърне на 180 градуса. Как ще се прекъшат човешки съдби, бракове и... живот. От борсата ни успокоиха, че за висшисти веднага ще се намери работа. Една голяма лъжа! Не знам защо, но държавата често абдикира от своите поданици, когато са в беда. Така е и до ден днешен.

Взех дипломите и хукнах при приятели и познати да си търся нова работа. Дъщеря ми беше абитуриентка. Предстоеше й да следва. Баща й ме заряза след родилното и не се интересуваше от нея. В този момент открих, че хората, на които съм разчитала, имат добро сърце, но не са сантиментални. Те съчувствено заявяваха, че моите образования са неподходящи, а не могат да ми предложат място, където се изисква само средно образование, защото все пак имам две висши. Някак обидно е за мен. А да гладувам не беше никак обидно! Нямах спестени пари, нямах добро здраве, нямах и все още нямам никакъв усет за бизнес… Отчаянието започна бавно, но сигурно да пъпли към душата ми. Сринах се.

И в този момент най-неочаквано се сетих, че бях чела в една книга, не си спомнях нито заглавието, нито автора, история за един китаец, който бил главен счетоводител в голяма фирма, но го уволнили и дълго време не можел да си намери работа, нищо, че имал образование и опит. Започнал да мие чинии в едно ресторантче. Когато дъщеря му разбрала се възмутила. Той я успокоил, че има една стара китайска мъдрост: „Достойнството е в човека, който работи, а не в работата, която извършва!" Това кратко изречение ми помогна тогава да оцелея. И психически и физически. Да!. Точно така е. В нас самите е стойността ни. Огледах се и видях много неподходящи хора да заемат високи постове, а умни и добри – да карат таксита, продават сирене, разнасят подлогите в болница... Има периоди, когато се налага да се примириш и смириш, но без да нарушаваш ценностната си система, за да оцелееш ти и потомството ти. „Въпреки факта, това е само антракта, а не края!" – ни съветва Недялко Йорданов в една детска пиеса. Трябва да не се предаваш или огъваш, а да се бориш. Стиснах зъби и се „взех в ръце". Започнах настоятелно да си търся каквато и да е работа, за колкото и да е време и пари. Какво ли не работих. С кого ли не се срещнах. Какво ли не преживях, видях и научих. Бях употребявана, унижавана, прецаквана... Доразбих здравето си. Казват, че това, което не те убие – те прави по-силен! При мен се получи точно това. Станах по-мъдра. Вече можех да оценя кои са истинските неща в живота и кои са приятелите ми. Открих, че няма нищо случайно. А след дъжд винаги грейва слънце. Завърших „Библиотекознание и библиография". Намерих си работа като библиотекарка. Спечелих национални и международен литературни конкурси. Дъщеря ми завърши „Право", след това специализация „Криминология" в СУ, издаде научни стати и... спечели няколко международни и национални литературни конкурса. Беше наследила литературната ми дарба. Това ме зарадва най-много. Тя щеше да напише това, което аз не успях.

Природата се грижи за нас като предоставя различни шансове под една или друга форма. Не съм религиозна. Не съм и от най-схватливите хора и сигурно доста възможности съм пропуснала. Този с китайската мъдрост разбрах!

След време проумях и защо не ми върви с мъжете от: „Тигърът и кучето никога не са приятели!". Все хищници избирах, а се чудех защо ме „ръфат" като вярно им служа и никъде не забягвам.

Безкрайно съм благодарна на древните китайци, които са знаели много повече от нас за човешката същност.

Бисера Минкова Дживодерова

гр. Велико Търново