Научен обект

Когато разбрах , че ще деля една стая с момиче от Китай, си поставих менталната цел да разгадая рецептата на скоростния им растеж, анализирайки кои навици ги правят толкова продуктивни. Признавам , че отначало , когато се срещнахме и преди да се опознаем, гледах на нея като на научен обект. С течение на времето се убедих , че тя не е необикновено творение на природата, а нормално създание , носещо отпечатъците на една различна култура и душевност.

Пристигнахме и аз бързо се запътих към стаята, за да разопаковам багажа си. Влязох отривисто, стоварих един голям куфар по средата на помещението, а от лявата ми страна усещах как някой усилено ме наблюдава. Обърнах се и срещу мен се усмихваше едно малко тъмнокосо момиче с големи очила и блестяща тъмна коса. Изглеждаше много объркано и сякаш не знаеше как да постъпи в създалата се ситуация. Светлината от усмивката, озаряваща лицето й, и непохватността на поведението й формираха причудлива симбиоза, която по странен начин ми допадаше. Прегърнахме се и се запознахме. Всъщност я харесах много и нямах търпение двете да си побъбрим. В този миг обаче на вратата се почука, тя изтича да отвори и пред мен застанаха десетина момичета, изглеждащи по същия начин, поне в моите очи. Усмихваха се широко и ме гледаха втренчено. Лулу ( казваше се Лоу Шуен, но аз така си й казвам) им сгълча нещо набързо, те и отвърнаха, после тя се обърна и ми каза: " Мислят, че си красива!". Много се развълнувах и ги обикнах всичките на мига. Кой не иска подобен комплимент! Не си давах сметка, че с тази първа среща се бях докоснала до двете най- важни характеристики на китайското поведение в социума- любов, солидарност към групата и положителна нагласа към случващото се.

Лулу се прибра от вечеря, пъргаво се пъхна под леглото и с учудваща сила за крехката си физика , измъкна два големи кашона , пълни с учебници. Нека да поясня, че в Щатите учебниците са много скъпи и те са основна грижа в началото на всеки семестър. Обясни ми , че почти всички китайски студенти до момента оставят вече използваните учебници за идващите техни сънародници. Бях изключително впечатлена от тази тяхна трогваща грижовност. Разбрах къде може да се крие тайната на успеха им – стремят се да оптимизират използването на ресурсите си и не се свенят да си помагат в името на максималната ефективност. В същото време , облекчавайки живота на свой приятел, подхранват вярата и доверието му към света, а това задава настройката на необяснимия им за мен позитивизъм. В университета нямаше други българи , но се замислих как ли щяхме да постъпим ние в подобна ситуация. Може би и ние щяхме да предоставим учебниците си по същия начин, не знам. Така завърши първият ми ден на пряк досег с Китай.

Сравнявах всичко, което виждах в Щатите с България, а пък и Лулу проявяваше такъв интерес към страната ми , че подсъзнателно постоянно се стараех да съпоставям заобикалящото ме с родината , за да й разказвам по- увлекателно. Вечер преди да заспим си говорехме и заедно установявахме колко много неща Лулу не знае за света и събитията в него. Аз започвах да обяснявам, а любопитството й ме вдъхновяваше още повече. Понякога не издържахме, скачахме от леглата и грабвахме лаптопите , за да прочетем повече по темата на среднощните ни сказки. От нейната енергия разбрах едно- Китай беше любознателен и искаше да навлезе в ритъма на времето.

Двете бързо се приспособявахме към новите условия. Често пъти в общата ни стая , Лулу нахлуваше с цял куп сведения за конкурси, изпити, професори, екскурзии. В нейния приятелски кръг полезната информацията се споделяше свободно без страх от съперничество и конкуренция. Всички бяха ловци на нови възможности, а вътре в обкръжението им , новините се разпространяваха по-бързо от светлината. Тази сплотеност и лоялност към колектива не им пречеше да са отворени към света. Сякаш имаха подписано негласно споразумение за единодействие и взаимопомощ. Взаимопомош, която помагаше на моите китайски приятели с усмивка на лице да постигат целите си и да жънат успехи в университета. Най- хубавото беше , че успехите не идваха с цената на загубени приятелства, а биваха подхранвани от добронамереност и хармония в отношенията. От опит знам, че това , което може да убие ентусиазма и желанието за развитие на един млад човек е самотата. Студентите от Китай не я изпитваха, но сякаш съзнаваха грозните парамети на това чувство и неспирно му противодействаха. Вечерите, обядите в голяма група бяха традиция за моите приятели. Всички занимания като ходене на кино, разходки, екскурзии, снимки извършваха заедно. Знаех, че не са самотни и че груповата им култура им помага да не се чувстват отхвърлени в една далечна и различна държава. Уникалната формула на техния напредък изглежда беше съдействие и оптимизъм. Констатацията сама по себе си ми прозвуча абсърдно. Каква формула търсех и какво стратегия се мъчех да открия в това , че те просто бяха отворени хора, които ценяха приятелите и живота си. Реших да оставя конспиративните теории. Отказах се да гледам на Лулу като на научен обект, първо защото беше безсмислено и второ, защото я чувствах все по-близка.

Втория семестър много се двоумях какви предмети да запиша, защото ми беше интересна международната търговия, но не беше тясно свързана със специалността ми. Споделих с Лулу и никога няма да забравя как ме успокои и окуражи да направя това, което ми нашепваше сърцето. Тя също беше записала този предмет и в събота учехме зедно. Преди години по онези места индианците са пушили лулата на мира, а ние хапвахме шоколада на приятелството. Пийвахме ободрителните напитки на Запада и Изтока- кафе и мляко- забърквайки коктейла на икономическите зависимости. След Втората световна война мечтата на не един политик е била да има по чаша мляко за всяко дете. Сега това в Китай вече е факт, а според учебника ни по международна търговия цената на млякото в световен мащаб се качва именно поради нарасналото търсене в Китай. Беше ми писнало от тези констатации в изостаналия учебник и всеки път ми ставаше неудобно пред Лулу. Аз не я обвинявах , че повишава цената на моята чаша мляко, пък и аз и без това не обичам мляко. Не обвинявах никого , че увеличава цената на този продукт- пиеха го и малайзийските, приятелите от Китайски тайван, и така както те уважаваха моя избор да консумирам кафе, аз зачитах техните вкусове, приемах ги такива, каквито са. Лулу беше моята работлива пчеличка и заедно с неините момичета носеха глъчката на несекващия си смях като роящ се кошер. Не харесваха нощния живот ,а предпочитаха да се скупчат в нашата стая и да гледат филм. За сметка на това студентите от Китайски Тайван и Малайзия обожаваха забавленията и се веселяха често в заведенията. Представителите на Китай и Китайски Тайван се отличаваха с работливост, а на Малайзия с практичност и общителност. Това, което ги сплотяваше, беше една душевна устойвивост и вродено чувство за справедливост. Бях чела за тези техни качества, а от един разказ на Джек Лондон на име "Шинагото" още ми горчеше, но в реалното съприкосновение, се убедих в добродетелите им, за които пише световноизвестният творец.

Реших да създам студентска организация в област, в която в университета имаше цяла катедра, но нито едно професионално студентско сдружение. Заслужаваше си , защото от организацията-майка постоянно организираха конкурси и конференции за членуващите. За пръв път подемах нещо изцяло ново, сама и то в среда, в която бях отскоро - хората не ме познаваха добре. Тези, които ми гласуваха доверие в самото начало бяха именно студенти от Китай, Малайзия, Китайски Тайван и Макао. Присъединиха се, не защото очакваха да се ползват с привилегии в замяна на първоначалната си смелост, а защото виждаха смисъл в случващото се и искаха да знаят , и могат повече. Подготвихме проекта за първия си конкурс с много желание и решимост да се докажем. Костваше ни много усилия и работа до късно вечер. Аз прекарвах всяка свободна минута в библиотеката и се стараех да давам кураж да приятелите си. Лулу също помагаше и чувствах , че се гордее с мен. Някои странични наблюдатели не можеха да проумеят отдадеността ми, при условие , че следващия семестър си тръгвах. Аз обаче се радвах на споделеното преживяване с членуващите и опияненито от новото знание ни движеше напред. Изпратихме проекта и не след дълго получихме писмо , в което ни благодаряха за участието , но съобщаваха, че с предимство се ползват кандидатите с дълга история на работа с организацията. Разгневих се ужасно на тази несправедливост. Не виждах обективност в пододбно решение, а безсилието, че правото ни няма от кого да се защити, усилваше бунта ми. Децата на дракона запазиха благородно спокойствие. С вътрешна убеденост за положителния изход от ситуацията ме увериха , че положените усилия ще бъдат възнаградени. Без да хабят излишна енергия в негативизъм, с твърдост и решителност, предложиха да заявим участието си в предстоящия университетски семинар и там да представим сътвореното. Отново анализирах- Китай възпитаваше бистър ум и продуктивна активност. Динамиката се приемаше за нещо нормално и това възприятие подготвяше за по-успешно справяне с промените. Историята на минало императорско величие обуславяше светоусещането, че бъдещето принадлежи на прозорливите деца на дракона. Устойчивостта на народа им се разгръщаше пред мен и аз почти бях сглобила частите на пъзела на китайския прогрес. Пропусках обаче, че Лулу и останалите не ме обвиняваха за почти проваления ни проект, пропусках човещината и разбирателството. Наум си пожелах никога вече да не забравям тези парченца на пъзела и да ги използвам обратно в България.

Някога за сто какаови зърна за купували един роб. Не мога да преценя за шоколада ,който ние с Лулу изядохме, колко зърна са били необходими, но знам ,че намерихме нужното, за да изградим едно приятелство за цял живот. Сега, когато разказах нашата история , си припомних хубавите ни моменти и ме обзе една сладка носталгия по изминалата година. Лулу внесе слънце в душата ми и ще побързам да й пиша преди драконът, пазещ приятелството ни, да е излетял към неведомите пътища на живота.

Магдалена Стефанова

Гр.Враца