Една моя история, свързана с Китай

„Моята история свързана с Китай"

Както всички истории, сигурно си мислите, че и тази ще започне с това коя съм аз, къде съм родена, как съм израснала, какви са родителите ми и въобще всичко за мен, казано накратко като увод. Аз предпочитам да започна с друго. Каква е всъщност моята история свързана с Китай? И дали е точно моя? Или това е история на всеки един човек, пречупена през призмата на моето виждане на нещата, през моите възприятия за света и всичко онова, което ни заобикаля? Аз бъдейки един от всички хора на нашата планета земя, честният ми отговор ще бъде: Незнам. Зависи от много неща.А в какво се състой тази моя история? И тук пак ще Ви отговоря, че незнам. Защото в самото начало, точен отговор няма почти за нищо, но се надявам на края всичко да бъде ясно. Предпочитам тези редове, които пиша, да бъдат и да протичат като естествен разговор, ако мога така да го нарека. Разговор, дори и сама със себе си… И именно заради това ще Ви оставя Вие сами да прецените и намерите отговори на всички тези въпроси. Не се влияйте от моите мисли и разсъждения. Всеки човек има право на такива, има право на глас и най-важното – има право и има свободата си. Предполагам, че подхождам твърде философски, но така трябва да бъде.

Никога не съм била в Китай и няма да разказвам за случки, които не съм преживяла. Колкото и банално да звучи първият ми досег с Китай и китайската култура беше посещението ми в китайски ресторант, заедно със семейството ми, още когато бях малка (преди 13-15 години). Храната, посрещането – всичко беше чудесно и прекрасно. Но най-ярък спомен ми остана онази лютива супа, която баща ми ни караше да изядем с брат ми. О, да, беше много лютива, особено за малки деца като нас. Следващият етап от това „пътуване" и вникване в Китай бяха часовете по история, където се запознавахме с факти, минало и развитие на китайския народ. По принцип не обичам историята като предмет и задължение и не ми беше от най-лесните занятия. Друго е да четеш и учиш за удоволствие, от любопитство (а аз бях доста любопитно дете), а не по задължение. Е, вече в университета съумях да я направя привлекателна за моя характер и разбрах колко много съм изпуснала през годините. Защото знанията от миналото са ни оформили да бъдем такива каквито сме сега и е много важно човек да се учи и да знае всичко това, което се е случило. До тук казах неща, които ако не всички, то поне една по-голяма част от хората са направили и преживяли. И със следващото предполагам, че ще е така. Но то ми направи най-голямо впечатление, най-голямо разтърсване в емоционален аспект. И нова беше един филм…"Дракон – Историята на Брус Ли". Как един обикновен на пръв поглед човек, но в същото време прекалено необикновен, е успял да промени историята на китайското бойно изкуство. История и изкуство основано на традиции и тайни, стериотипи предавани от поколение на поколение между китайците. Впечатление ми направи борбата на Брус Ли за широкото разпространение на тези тайни и просвещаването на хората в тях. Възмути ме разслоението и разграничаването на хората, според това какви са и от къде произлизат. Нещо, което е прекалено актуално и днес, за жалост. Всичкото това разграничаване от „другите", чуждите за нас, ни се отразява пагубно, както на начина ни на мислене, така и на начина ни на живот. Запознаването с китайската култура и показването й на целия свят (Америка), като водещ стимул в Брус Ли, ме слиса и стъписа, но в същото време ме и очарова и възхити. Слиса ме, защото той единствен от всички се осмели да прекрачи тази уж „невидима" граница между раси и цвят на кожа. Стъписа ме, защото борейки се за това - спечели, но и загуби за кратко битката със себе си, което беше и първото голямо препядствие пред него. Очарова ме, защото въпреки всичко намери сили да продължи да прави това, за което се е борил и това, което е искал. И ме възхити, защото го постигна. Постигна го, защото успя да победи демоните в себе си, а именно – страх, омраза и гняв. И тук ще цитирам една реплика и от самия филм : „Ако не ги победиш, дори сто години да живееш, животът ще е трагедия. Успееш ли, дори един ден живот да имаш, това ще е триумф." Именно на това ни учи китайската мъдрост – да съумеем да се изправим срещу собствените си болки и страхове, за да постигнем пълната и точна хармония между дух, тяло и мисли. Защото по пътя на самоусъвършенстването, дори и да падаме, след което ще ставаме, и само вървейки по него, ние можем да се наречем хора в пълния смисъл на думата. Аз, ти, както и всеки друг, сами избираме по кой път да поемем, но в основата на правилната траектория, стой изборът, който правим. Избор, основан на възгледи, мисли, чувства и най-важното – ценности. Защото те са тези пътепоказатели, които нощно време блещукат и ни водят напред. Този филм провокира всички възприятия в мен, накара ме да мина през различни „вселени" от чувства и емоции, всякоя, от която, граничеща до лудост. Това е филм, който много хора са гледали, а и още повече трябва да го гледат. Филм, който оставя траен отпечатък в сърцето, защото показва и разказва за живота на един велик човек. Даже велик не е точното определение, но мисля че няма никаква дума в речниците, която да опише Брус Ли в пълната му светлина. За това няма да говорим, а ще чувстваме и усещаме със сетивата си. Защото те са най-краткия път до човешките емоции и най-точно определят всичко. Окуражена и заредена с оптимизъм, след този филм, аз се впускам в борбата с живота и преследването на целите си. Всички хора трябва да се стремим към това, защото трудни моменти има и винаги ще има. Желанието, упоритостта, любовта и вярата в себе си, в околните, ще ни помогнат да ги преодолеем, за да бъдем по-добри, по-точни и по-можещи. За да живеем в един по-добър свят.

И остава най-важното : независимо кой си, от къде си, как си израснал, какви са родителите ти, хората си приличаме толкова много, че сами не го проумяваме. Именно заради това, без значение националност, социално положение, етническа принадлежност, трябва да се подкрепяме, да си помагаме, взаимно да се уважаваме и да се обичаме. Защото именно любовта е ключът към всичко хубаво и по-добро на този свят. Но любов във всичките й измерения и граници – приятелска, към родители, деца, между момче и момиче…

… Моята история свързана с Китай? И дали е точно моя? Съмнявам се… Това е една дълга история съпровождала човечеството хиляди и хиляди години. История вървяла ръка за ръка с всеки отделен човек… Да, това е „историята" на всеки един, пречупена през призмата на моето индивидуално виждане, през моите мисли и чувства. Защото колкото и да се стараем да бъдем различни, толкова много си приличаме. И осъзнаем ли това – всичко би било по-лесно.

Пепа Иванова Халваджиева